Как момите плетат невестата и кой бръсне младоженеца – тайната за пепелта и ябълката
Плетенето на невестата сравнително рано загубва обредния си характер. За това допринася сходството му с прибулването, с което обикновено се слива и става негова необредна съставка. Освен названието плетене са известни още и някои разновидности от същия корен като сплитате, преплитане и др.
Времето за изпълнение на обреда се колебае в обхвата на събота вечерта, неделя преди изгрев слънце и неделя сутринта. При това положение то може да бъде слято по време с момината вечер (събота вечерта) или с приготвянето на невестата за сватбата (в неделя сутринта), без да загуби обредното си значение. Плетенето става винаги в бащиния дом на невестата. Плетят я нейните дружки – момите, които трябва да отговарят на условието да имат живи родители.
прочети
Как каним кумовете и кой се хваща на хорото в момината и момковата вечер
Не е прието на сватба да се ходи без покана, макар че жителите на селището вече са предизвестени за започналото събитие. Каненето, или калесването, заема особено място в сватбения цикъл, защото и най-близкият роднина, ако не е калесан да вземе участие в сватбата, не присъствува. Пословичен е изразът сред народа „Некалесан гост е готово магаре“.
Поканата за участниците в сватбата се предхожда от калесвапето на кума. В области, където има и стар сват (старойкя), непосредствено след кума се кани и старият сват.
Кумът заема централно място сред обредните лица. Задължително условие е той да бъде женен и да участвува в сватбата със съпругата си. Названията за кумската двойка са различни: „кум и кума“ (кумица), „кръстник и кръстница“, „калтата и калимана“ (кальтята и калимана), „нону и нона“ и др.
прочети
Сватбеното знаме, кумовото дръвце и виене на венци – поверия, обичаи и традиции
Названията за сватбеното знаме в България са разнообразни и могат да бъдат групирани в няколко ядра: байрак (байряк, бар як); пряпор (пряпо- рец, пряпура, прапур, пряпул); уруглица (руглица, феруглица, фуруглица, ве- руглица); стяг; ламбур и др. Правенето му зависи от местната традиция и съхранеността на сватбената обредност. Обредните действия могат да се сведат до еднократен акт или да се разпрострат в рамките на неколкократни събирания,които обуславят цялостността или разкъсаността наобредното време. Общо казано, сватбеното знаме се прави преди тръгването на сватовете за невестата в понеделник, сряда, четвъртък, петък, събота, та дори и в неделя сутринта. Най-често данните сочат четвъртък или петък, при което знамето се съчетава със засевките, следва непосредствено след тях. В югозападните области се изисква то да се приготвя „на новина“, т. е. на нова месечина.
прочети
По стъпките на българската фолклорна сватба и защо се замесва сватбен хляб
Кога стават сватбите? „Сватбите синор нямат“, казва народът и в пояснение на тази мисъл се допълват забранените за женитба дни . Подобно на другите фактори, предхождащи брака, и женитбеният сезон е регламентиран от традицията понякога до такава степен, че сватбите се превръщат в съставка на народния календар.
Определяща времето за сватби е спецификата на труда. Тъй като преобладаващата част от българското население в миналото се е занимавала със земеделие, може да се твърди, че предпочитано време за сватби е късната есен и зимата. Това е времето, когато селскостопанската работа намалява до минимум, прибран е плодът на полския труд, „бравите са най-угоени, виното е в най-голямо изобилие“. За да потвърди доколко не е прието да се правят сватби в разгара на полската работа, 90-годишната баба Гюнка от с. Ресилово, Станкедимитровско, обобщи местната традиция в израза: „Летна невеста и зимни кутрета тука не карат“. За редица селища обаче, в които земеделието се счита като второстепенен поминък, летните сватби са обичайно явление. В Дебърските села например те стават на Илинден, Петровден или Богородица, „понеже мъжете от селата са повечето по чужбина, по работа, по майстурлук, и тогава се връщат по домовете си. Всички сватби в едно село се правят в един ден.“.
прочети
Важността на малкия и големия годеж или как се свързват двата рода
Малък годеж
Съществуват различни наименования на малкия годеж. Понякога те се отличават от названията на големия годеж, в други случаи разграничават единия от другия чрез поставяне съответно на „малък“ и „голям“ пред съществителното, носещо основното значение. Покрай общоприетото малък годеж са известни още: малък главеж (малок главеш), малка углава, тъкмеж, сговор, нишан, лишан, белег, бъклица, запие, запиване, запивък, главил, главенству, оглава и др.
За разлика от сватосването малкият годеж не е таен, но страхът от клюки и магии за разделяне е карал искащата страна да бърза. Затова често той е ставал на другия ден след искането на момата. Още по време на сватосването сватовниците са заявявали кога ще отидат на годеж. В случай че не са били упълномощени да правят това, момкови допълнително изпращали човек да съобщи на момини кога ще отидат.
прочети
Предсватбени обреди или как се иска момата, по стара българска традиция
Първо се пристъпва към искане на съгласие за брак, известно под названия като: сватосване, сватуване, питане, просене, посакванъе и др., но още по-често искането на момата се отбелязва с названието на лицата, които са натоварени да изпълнят това задължение: сватовници, сватове (сват и сватя), женихли, момари, слугници, стройници, сводници, углавници, згудичари, зговорджии, снобници, удумници, тъкменджии и т. н.
Правило е винаги момковият род и момъкът да изпращат сватовници в дома на момата и сватосването да става у момини, а не обратно. „Даже да остарее момата, и както казват, да артиса, пак не се унизява да изпраща тя удумници, а ще се старае да нагоди работата, щото да й изпратят.“. Смята се за голям срам мома да прати да иска момъка. Ако се случи такова нещо, дружките й на присмев я наричат „молана“.
прочети
Обредния цикъл и неговите особености в българския сватбен фолклор
Мисълта за женитба е вълнувала младите още при първите признаци на тяхното съзряване. За физиологичен израз на прехода от детството в младостта се приема появата на първия „месец“ (менструация) у момичетата и промяната (модулацията) на гласа у момчетата. Физическото израстване се отразява и върху цялостното поведение на младежите. Преди всичко променя се тяхното отношение към труда. Момичетата стават заместнички на своите майки в домакинската работа, а върху плещите на момчетата пада все по-голям дял от селскостопанския труд. В Тракия една девойка се смята „замомена“, когато може да меси вече самостоятелно хляб и да изпълнява някои от по- тежките стопански работи, а момчето става ерген, когато започне само да се справя с най-тежките трудови задължения. В Благоевградско отслужването на военната служба и „хващането на занаята“ при младежите, както и умението на девойките да предат се приема за социален израз на прехода в групата на момите и ергените. В Северозападна България момъкът ходи „на дърва“, на воденица и на пазар и жена не смее да му мине път. Променя се и държанието на младежите в обществото – те стават по-сериозни в отношението си към възрастните и се включват в социалния живот на селския колектив. Момата например започва да спазва всички ограничения, установени за жената в село: ако мине край нея старец или поп, тя е длъжна да стане (ако е седнала), ако срещне по пътя някого, трябва да го поздрави с „добра среща“, ако го стигне – с „добра стига“, ако мине край работещ – с „помага бог“.
прочети
Подбрани, традиционни пожелания подходящи за всяка сватба
Честито, младоженци!
Нека животът не ви плаши –
мечтите да са ви другар,
а щастието с вас да крачи!
прочети
Как да рзпознаваме диамантите и другите естествени скъпоценни камъни?
В тази статия ще поговорим за скъпоценните камъни в природата, като ще акцентираме силно върху естествените диамантите и техните цени, тъй като те са най-подходящи за брачни халки и годежни пръстени. В по-развитите страни като например Германия и Америка за този вид сватбена бижутерия се използват почти на 95% само естествени диаманти (обикновено с кръгъл шлиф брилянт), като голяма част от тях са сертифицирани от различни институти като например: GIA, IGI или HRD. Естествените диаманти могат да бъдат както безцветни, които са най-използвани за сватбени халки например така и цветни например: черни, жълти, зелени или червени. Цветните диаманти се срещат много по-рядко в природата и затова някои от тях са на доста по-висока цена от безцветните.
На вашето внимание предлагаме примерен Диамант с шлиф брилянт 0,50карата F/VS2 и сертифициран от IGI (International Gemological Institute). По серииният номер Диамантът може да бъде проследен Online в базата данни на IGI. По долу в статията обесняваме малко по-подробно за
прочети
Брачни халки – да изберем качеството или да спестим пари?
При нас може да получите и двете!
Решението дали да се купят евтино златни брачни халки, трябва да се обмисли много сериозно. Причината за това е, че в България, където всеки мисли, че е майстор и голям златар не би могло да се очаква особено високо качество. Тъй като брачните халки се носят всеки ден, при закупуването им не трябва да се пестят пари, защото високото качество има и своята цена. Не пестете пари- брачните халки се носят цял живот! В противен случай след 1 година се стига до момент, в който халките нe приличат на нищо, изтънели са, изгубили са блясък, скъпоценните камъни са изпадали и трябва да се правят на ново. Така за пореден път се оказва вярна максимата, че евтиното често ни излиза доста по-скъпо.
Този факт ни е доста добре известен и затова ние от www.golden-rings.bg не сме съгласни и няма да продаваме евтини годежни и сватбени пръстени, тъй като качеството е особено важно за златните бижута, които се носят всеки ден.
прочети