Сватбената трапеза, първата наздравица, даруването и разграбването на кумовото дърво
Сватбената трапеза се слага веднага след посрещането на младоженците или в неделя вечерта, а някъде с прекъсване от два-три часа се дава угощение и по обед, и вечерта. Макар че от редица записвачи тази трапеза се характеризира като ядене, пиене, музика, хора, песни, или накратко – като веселба, тя се съпровожда от важни за сватбата обреди.
Трапезата се прави най-често в дома, но понякога маси се редят и на двора. В някои селища, колкото и да е студено, трапезата се реди само навън. Трапезите са дълги и от двете им страни нареждат столове. Те се покриват с дълги покривки („хлебници“). В по-далечното минало са ги редели направо на пода. Начело на трапезата слагат сватбеното дръвце. Това най-почетно място (зад дръвцето) се заема от кума, в Северозападна България – от старокята, а някъде се заема от момковия баща. В Западна България, където кумът и старойкята са равнопоставени, двамата сядат един до друг зад „башчите“ си, но кумът заема първото място. По някои села за различните гости се редят отделни трапези.
прочети
Прощаване с невестата, с жито и мелодия на гайда – из тайнството на брака
Раздялата на невестата с родителите, роднините и родния дом е последният обреден момент преди тръгването на сватбеното шествие. Този момент е известен като прощаване, опрощаване, опроствание и др. Прощаването съдържа редица обредни действия, песни и музика, които създават повишена емоционална атмосфера.
Невестата (или двамата млади заедно) застава с лице към изгрева на слънцето. При нея идват първо бащата, майката, братята, сестрите и другите хора от рода. Невестата се покланя на всеки един от тях и му целува ръка. В зависимост от родствената връзка тя ги дарява с ризи, кърпи, чорапи. Род-нините от своя страна й дават пари или подаръци. Докато продължава прощаването, певиците пеят;
прочети
Обличане и забулване на българската невеста и защо се продава сватбеното дръвце
Приготвянето като сборно понятие обединява обличането, прибулването и обуването на невестата. Някъде то включва също и миенето и плетенето, което е резултат най-често от стеснението на цикъла. Тук ще очертаем първите три момента.
Обличането на невестата в повечето материали не е обреден акт. Описанието започва с момента, в който годеницата е вече пременена с нова невестинска премяна, готова да посрещне сватовете. Когато обаче се цели да се подчертае новият социален статус на момата, преходът се експлицира и чрез обредната смяна на бащиното облекло с облеклото, донесено от младоженеца. След като посрещне сватовете, облечена с дрехите на баща си, момата в Дупнишко (Станкедимитровско) ги съблича и облича дрехите, донесени от младоженеца . Независимо от това, дали обличането на невестата става преди или след пристигането на сватовете, в Пиринския край то се предшествува от редица предпазни магически действия. Дрехите се теглят на кантар, „да минат през желязо, оти младите още не са се събрали“, кадят се с тамян или прекарват през нищелки. Обредът в някои райони се свежда само до обличане на връхната дреха. В Разложко например зълвата облича момата с кожуха (кюрка), който тя донася в бохча, изважда косите й и ги спуща над него.
прочети
Тръгване на сватовете за невестата и посрещане на сватовете в дома на момата
В неделя сутринта в дома на момъка се събират сватовете. Сватове е обобщаващо название за всички представители на момковия род, които отиват да вземат невестата. Техният брой е предварително определен на годежа и зависи от имотното състояние на двете страни, от даровете, които е приготвила годеницата. Колкото по-заможни са родителите на младоженците, толкова повече сватове се канят, толкова по-представителна е сватбата. Съставът на сватовете е разнороден в зависимост от пола и предназначението на всеки един от участниците. Жените, които придружават сватовете, се наричат сватици, свахи, сваи, зълви, звапици, дзваници и пр. Според ролята в сватбата в числото на сватовете влизат: младоженецът, деверът (деверите), кумът, старият сват, заложникът, предвестителят (предвестителите), кумата, старосватицата, зълвите, а също и неопределен брой „младоженски момци“, приятели на младоженеца. Момковият баща не винаги участва в сватбеното шествие. На всяка сватба се канят и музиканти, чието задължение е да съпровождат сватбарите навсякъде.
прочети
Как момите плетат невестата и кой бръсне младоженеца – тайната за пепелта и ябълката
Плетенето на невестата сравнително рано загубва обредния си характер. За това допринася сходството му с прибулването, с което обикновено се слива и става негова необредна съставка. Освен названието плетене са известни още и някои разновидности от същия корен като сплитате, преплитане и др.
Времето за изпълнение на обреда се колебае в обхвата на събота вечерта, неделя преди изгрев слънце и неделя сутринта. При това положение то може да бъде слято по време с момината вечер (събота вечерта) или с приготвянето на невестата за сватбата (в неделя сутринта), без да загуби обредното си значение. Плетенето става винаги в бащиния дом на невестата. Плетят я нейните дружки – момите, които трябва да отговарят на условието да имат живи родители.
прочети
Как каним кумовете и кой се хваща на хорото в момината и момковата вечер
Не е прието на сватба да се ходи без покана, макар че жителите на селището вече са предизвестени за започналото събитие. Каненето, или калесването, заема особено място в сватбения цикъл, защото и най-близкият роднина, ако не е калесан да вземе участие в сватбата, не присъствува. Пословичен е изразът сред народа „Некалесан гост е готово магаре“.
Поканата за участниците в сватбата се предхожда от калесвапето на кума. В области, където има и стар сват (старойкя), непосредствено след кума се кани и старият сват.
Кумът заема централно място сред обредните лица. Задължително условие е той да бъде женен и да участвува в сватбата със съпругата си. Названията за кумската двойка са различни: „кум и кума“ (кумица), „кръстник и кръстница“, „калтата и калимана“ (кальтята и калимана), „нону и нона“ и др.
прочети
Сватбеното знаме, кумовото дръвце и виене на венци – поверия, обичаи и традиции
Названията за сватбеното знаме в България са разнообразни и могат да бъдат групирани в няколко ядра: байрак (байряк, бар як); пряпор (пряпо- рец, пряпура, прапур, пряпул); уруглица (руглица, феруглица, фуруглица, ве- руглица); стяг; ламбур и др. Правенето му зависи от местната традиция и съхранеността на сватбената обредност. Обредните действия могат да се сведат до еднократен акт или да се разпрострат в рамките на неколкократни събирания,които обуславят цялостността или разкъсаността наобредното време. Общо казано, сватбеното знаме се прави преди тръгването на сватовете за невестата в понеделник, сряда, четвъртък, петък, събота, та дори и в неделя сутринта. Най-често данните сочат четвъртък или петък, при което знамето се съчетава със засевките, следва непосредствено след тях. В югозападните области се изисква то да се приготвя „на новина“, т. е. на нова месечина.
прочети
По стъпките на българската фолклорна сватба и защо се замесва сватбен хляб
Кога стават сватбите? „Сватбите синор нямат“, казва народът и в пояснение на тази мисъл се допълват забранените за женитба дни . Подобно на другите фактори, предхождащи брака, и женитбеният сезон е регламентиран от традицията понякога до такава степен, че сватбите се превръщат в съставка на народния календар.
Определяща времето за сватби е спецификата на труда. Тъй като преобладаващата част от българското население в миналото се е занимавала със земеделие, може да се твърди, че предпочитано време за сватби е късната есен и зимата. Това е времето, когато селскостопанската работа намалява до минимум, прибран е плодът на полския труд, „бравите са най-угоени, виното е в най-голямо изобилие“. За да потвърди доколко не е прието да се правят сватби в разгара на полската работа, 90-годишната баба Гюнка от с. Ресилово, Станкедимитровско, обобщи местната традиция в израза: „Летна невеста и зимни кутрета тука не карат“. За редица селища обаче, в които земеделието се счита като второстепенен поминък, летните сватби са обичайно явление. В Дебърските села например те стават на Илинден, Петровден или Богородица, „понеже мъжете от селата са повечето по чужбина, по работа, по майстурлук, и тогава се връщат по домовете си. Всички сватби в едно село се правят в един ден.“.
прочети
Важността на малкия и големия годеж или как се свързват двата рода
Малък годеж
Съществуват различни наименования на малкия годеж. Понякога те се отличават от названията на големия годеж, в други случаи разграничават единия от другия чрез поставяне съответно на „малък“ и „голям“ пред съществителното, носещо основното значение. Покрай общоприетото малък годеж са известни още: малък главеж (малок главеш), малка углава, тъкмеж, сговор, нишан, лишан, белег, бъклица, запие, запиване, запивък, главил, главенству, оглава и др.
За разлика от сватосването малкият годеж не е таен, но страхът от клюки и магии за разделяне е карал искащата страна да бърза. Затова често той е ставал на другия ден след искането на момата. Още по време на сватосването сватовниците са заявявали кога ще отидат на годеж. В случай че не са били упълномощени да правят това, момкови допълнително изпращали човек да съобщи на момини кога ще отидат.
прочети
Предсватбени обреди или как се иска момата, по стара българска традиция
Първо се пристъпва към искане на съгласие за брак, известно под названия като: сватосване, сватуване, питане, просене, посакванъе и др., но още по-често искането на момата се отбелязва с названието на лицата, които са натоварени да изпълнят това задължение: сватовници, сватове (сват и сватя), женихли, момари, слугници, стройници, сводници, углавници, згудичари, зговорджии, снобници, удумници, тъкменджии и т. н.
Правило е винаги момковият род и момъкът да изпращат сватовници в дома на момата и сватосването да става у момини, а не обратно. „Даже да остарее момата, и както казват, да артиса, пак не се унизява да изпраща тя удумници, а ще се старае да нагоди работата, щото да й изпратят.“. Смята се за голям срам мома да прати да иска момъка. Ако се случи такова нещо, дружките й на присмев я наричат „молана“.
прочети