Жанров анализ на сватбения фолклор и мястото на гатанките в българската сватба
В естетизацията на действителността чрез обреда се поражда и художественият образ. Той е една по-висока, качествено нова степен на естетичното. Според определението на Кр. Горанов „художественият образ е продължителен и сложен процес на познание, емоционално съпреживяване, преосмисляне, активно вмешателство в живота на духа, процес, в резултат на който се създава нова идеална структура, съответстваща с нещо значително на отразените страни на живота; върху тази основа това е процес на създаване на нови оригинални практически-духовни ценности (произведения на изкуството), които, веднъж получили реализация в материала и езика на дадено изкуство, встъпват в продължително взаимодействие със системата на човешките взаимоотношения и могат да придобиват нови значения, несъвпадащи изцяло със значенията, свойствени на произведенията в момента, когато художникът ги създава“.
прочети
Обредните вещи и тяхното значение в цялостния процес на българската фолклорна сватба
Въпросът за семантиката на сватбата не може да бъде обхванат, ако не се свърже с моделирането на обредния процес посредством характера и функционирането на обредните вещи. Не ще и съмнение, че предметите са неотделима част от плана на човешките действия, но чрез акцентиране на вниманието върху тяхната направа и използването им в обредите до известна степен се обособява един втори план, който има не по-малко значение за сватбата, отколкото самостоятелните действия на обредните лица. В някои моменти обаче тези два плана така тясно се преплитат и взаимно се допълват, че е невъзможно да бъдат отделени.
прочети
Кумът като главна фигура в българската традиционна сватбата, в Западна и Източна България
Кумът е най-важната обредна фигура в сватбата. Както в миналото, така и днес няма сватба без кум. Нещо повече, кумството е междуобредно явление, чиито прояви откриваме едва ли не във всички най-значителни обредни комплекси.
Вместо преглед на трудовете, тук ще се позовем на изчерпателната студия на Стоян Генчев за кумството у българите, в която се третират широк кръг от проблеми, свързани с неговите прояви, основни черти, исторически корени, формиране и развой. Отделено е внимание и на всички дотогавашни изследвания, които имат отношение към този въпрос у нас. В същото време ролята на стария сват, който изпълнява функциите на кума или сходни на неговите в сватбата, се пренебрегва и омаловажава. Значението му се свежда до дубльор на кума, за когото авторът пише, че „няма никакви основания да се мисли, че се е появил късно“.
прочети
Как традициите познават само една реалност или сблъсъкът на противоложностите – ново със старо
Важно значение за разкриване на значението на сватбата имат организирането и функционирането на пространството и времето. Тези две категории „съществуват обективно, но и субективно се преживяват и осъзнават от хората, при което в различните цивилизации и общества, в различните слоеве на едно и също общество и даже от отделните индивиди се приемат и прилагат различно. Човекът не се ражда с „чувство за време“, неговите временни и пространствени представи винаги се определят от онази култура, към която той принадлежи“. Констатацията на този факт, както пише Гуревич, има огромно значение особено за историята на културата. Защото пространството и времето се отличават със своята фундаменталност, дълбинност и устойчивост. Те са определящи параметри на съществуването и възприемането на света и основополагащи форми на човешкия опит. Толкова по-голямо е значението им за сватбата, като се има пред вид нейното място в историята на българската култура.
прочети
Значението на обредите, традициите и поверията в българската фолклорна сватба
В правотата на завещаното от родители, деди и прадеди никой не се е съмнявал в наследените традиции, затова много често до нас достигат само различни компоненти на обреда. И ако те все пак могат да бъдат обяснени, обяснението им се изразява в най-общи формулировки. На въпросите, защо се прави това, защо се носи онова или пее еди-каква си песен, носителите на народната старина в най-добрия случай дават почти еднотипни отговори: за плодородие, за здраве, за благополучие, за повече деца и т. н. Такова обяснение на значенията задоволявало дисциплинирания носител на традицията и го респектирало до момента, когато напълно изчезнала вярата. То може да задоволи и читателя, който иска да научи любопитни факти от „детството“ на своя народ, поглеждайки на тях от позициите на преодолените вярвания и схващания. За изследователя обаче, пред който стои задачата да хвърли мост от културното наследство на миналото към настоящето и бъдещето, явленията и фактите на обредната действителност с тяхната неясна същност будят основателен интерес. Народните знания за тях могат само да насочат вниманието в една или друга посока, но по същество не могат да дадат отговор на въпроса „защо“. Дори най-общоизвестните значения като „здраве“, „плодородие“ и пр. се свързват с такива конкретни обредни явления като ръсенето на младоженците с житни зърна, хвърлянето на булото върху плодно дърво, бръсненето на младоженеца на дръвника и т. н. Въпреки всичко връзката между явлението и неговата същност, между повърхностната и дълбинната структура остава неясна. Фактът, че сватбата е толкова разнороден обреден комплекс, сам по себе си говори, че разгадаването на нейната семантика е трудна задача, свързана с познаването на не една област от народната култура, с прилагането на не един подход към различните аспекти на нейната цялост.
прочети
Отбулването и забраждането на нежестата, значението на бялата забрадка и лудото хоро
Отбулването на невестата става главно в неделя след венчавката преди брачната нощ или в понеделник след ходенето за вода. Известно е под названията открие, открев, откривате, отбулки, разкриване, развесване, развиване и др. Изпълнители са кумата, кумът, кумът и кумата заедно, и деверът. По-рядко в тази роля се срещат заложничката, помайчимата, свекървата и пр.
прочети
Първата брачна нощ и воденето на вода в понеделник – поверия от старо време
Брачното събиране, или съставяне, на младоженците е най-важният момент в сватбата. Успешното му протичане, постигането на положителен резултат, от който зависи семейният живот на младата двойка в бъдеще, е целта и смисълът на целия обреден процес, на всички обредни действия преди и след този момент, известен в народната терминология под името сводене, свеждане, свеждане. Употребяват се и изрази като „пускаме коч“, „младенците лягат“ и т. н. Изброените названия залягат и в основата на термина за целия обреден комплекс „сватба“.
прочети
Сватбената трапеза, първата наздравица, даруването и разграбването на кумовото дърво
Сватбената трапеза се слага веднага след посрещането на младоженците или в неделя вечерта, а някъде с прекъсване от два-три часа се дава угощение и по обед, и вечерта. Макар че от редица записвачи тази трапеза се характеризира като ядене, пиене, музика, хора, песни, или накратко – като веселба, тя се съпровожда от важни за сватбата обреди.
Трапезата се прави най-често в дома, но понякога маси се редят и на двора. В някои селища, колкото и да е студено, трапезата се реди само навън. Трапезите са дълги и от двете им страни нареждат столове. Те се покриват с дълги покривки („хлебници“). В по-далечното минало са ги редели направо на пода. Начело на трапезата слагат сватбеното дръвце. Това най-почетно място (зад дръвцето) се заема от кума, в Северозападна България – от старокята, а някъде се заема от момковия баща. В Западна България, където кумът и старойкята са равнопоставени, двамата сядат един до друг зад „башчите“ си, но кумът заема първото място. По някои села за различните гости се редят отделни трапези.
прочети
Прощаване с невестата, с жито и мелодия на гайда – из тайнството на брака
Раздялата на невестата с родителите, роднините и родния дом е последният обреден момент преди тръгването на сватбеното шествие. Този момент е известен като прощаване, опрощаване, опроствание и др. Прощаването съдържа редица обредни действия, песни и музика, които създават повишена емоционална атмосфера.
Невестата (или двамата млади заедно) застава с лице към изгрева на слънцето. При нея идват първо бащата, майката, братята, сестрите и другите хора от рода. Невестата се покланя на всеки един от тях и му целува ръка. В зависимост от родствената връзка тя ги дарява с ризи, кърпи, чорапи. Род-нините от своя страна й дават пари или подаръци. Докато продължава прощаването, певиците пеят;
прочети
Обличане и забулване на българската невеста и защо се продава сватбеното дръвце
Приготвянето като сборно понятие обединява обличането, прибулването и обуването на невестата. Някъде то включва също и миенето и плетенето, което е резултат най-често от стеснението на цикъла. Тук ще очертаем първите три момента.
Обличането на невестата в повечето материали не е обреден акт. Описанието започва с момента, в който годеницата е вече пременена с нова невестинска премяна, готова да посрещне сватовете. Когато обаче се цели да се подчертае новият социален статус на момата, преходът се експлицира и чрез обредната смяна на бащиното облекло с облеклото, донесено от младоженеца. След като посрещне сватовете, облечена с дрехите на баща си, момата в Дупнишко (Станкедимитровско) ги съблича и облича дрехите, донесени от младоженеца . Независимо от това, дали обличането на невестата става преди или след пристигането на сватовете, в Пиринския край то се предшествува от редица предпазни магически действия. Дрехите се теглят на кантар, „да минат през желязо, оти младите още не са се събрали“, кадят се с тамян или прекарват през нищелки. Обредът в някои райони се свежда само до обличане на връхната дреха. В Разложко например зълвата облича момата с кожуха (кюрка), който тя донася в бохча, изважда косите й и ги спуща над него.
прочети