Сватбената трапеза се слага веднага след посрещането на младоженците или в неделя вечерта, а някъде с прекъсване от два-три часа се дава угощение и по обед, и вечерта. Макар че от редица записвачи тази трапеза се характеризира като ядене, пиене, музика, хора, песни, или накратко – като веселба, тя се съпровожда от важни за сватбата обреди.
Трапезата се прави най-често в дома, но понякога маси се редят и на двора. В някои селища, колкото и да е студено, трапезата се реди само навън. Трапезите са дълги и от двете им страни нареждат столове. Те се покриват с дълги покривки („хлебници“). В по-далечното минало са ги редели направо на пода. Начело на трапезата слагат сватбеното дръвце. Това най-почетно място (зад дръвцето) се заема от кума, в Северозападна България – от старокята, а някъде се заема от момковия баща. В Западна България, където кумът и старойкята са равнопоставени, двамата сядат един до друг зад „башчите“ си, но кумът заема първото място. По някои села за различните гости се редят отделни трапези.
В Разложко например слагат за обед две трапези – кумова и момкова, и три – кумова, старисватова и момина, вечерта. По време на обеда на кумовата трапеза сядат възрастните сватове, а на момковата – младите роднини и приятели: момци, моми, невести и съпрузите им. Тук до зетя сяда отляво и моминият брат – единствен представител на момини. Вечерта на кумовата трапеза са кумовите гости, старите момкови роднини (мъже и жени); младите моми, невести и момци сядат на старисватовата, а на третата – момините родители с роднините си. В такива случаи вечерната трапеза е основна и сватбата бива най-весела.
Ако угощението се прави вечерта, гостите си отиват след посрещането на младоженците и след това отново се събират. Понякога повторното събиране се предхожда от ново поканване – деверът със свирците ходи из селото „около заход слънце“ и с пълна бъклица калесва всички. Вечерта, когато се съберат гостите, отиват за кума. По-късно по същия начин довеждат и сватите – момината майка, придружена от други жени.
Момините роднини рядко се представят от родителите на невестата. По-често присъствуват млади нейни родственици, братя, братовчеди и др. или момината майка и поканените от нея гости.
Гостите идват с „приноси“ (каниски): овни (живи или одрани), жито, вино, фасул, ориз, лук, царевица, медни съдове и др. Шетачите посрещат гостите отвън, където приемат приносите. След сватбата донесените продукти се използват за храна на семейството като компенсация за направените разходи, защото на сватбената трапеза „нищо не се скъпи – еднаш се чедо женьи“. Прието е също поканените да носят хляб и някаква гозба, млин или тутманик и сирене, мед и пр., с които се гощават взаимно.
Посрещането и гощаването както на кумовете, така и на момини става много тържествено и с големи почести. През цялото време всички се стараят да угодят на кумовете, дори и външните хора се обръщат към тях с калитату и калиману, треперят им. Поклон се прави даже и на кумовото куче. С една реч, на кума се гледа като на началник или княз на пиршеството.
Деверът или двамата девери извеждат на трапезата младоженците, които се кланят на кумовете, на родителите и на по-старите сватове, целуват им ръка, за което получават пари или подаръци. Невестата в Пиянец, съпроводена от двамата девери, излиза на трапезата, за да се кланя и целува ръка на кумовете и домашните, а момите в този момент пеят:
Изгрея дзвезда Деница
низ тая града голема,
голема града Легена.
Та не е дзвезда Деница,
туку е Славка невеста
спрема юнака Бояна.
-Низко се кланай, невесто,
на свекор рака цунувай,
на кум си рака цунувай,
и на по-стари стареко,
на тебе да е убаво!
Кумът вдига първата наздравица и благославя-. „Наздравье! Да са жуви и здрави, що на са събрали. . . Да остареят, да побелеят. . .“ , „Дърво и камик да фанат, злату и сребру да стане! Сай година венчаваме, дугудина, да хариже господ, да кърщаваме!“ и мн. др.
Докато гостите ядат и пият, младоженците стоят прави в знак на почит и уважение към присъстващите. Те се „мъдрят“, „стоят диван“ , „говеят“ (пазят обредно мълчание) до края на сватбата. Ал. Мартинов описва говеенето по следния начин: „Новодоведената трябва да се срамува и да стои права с наведена глава. Обикновено тя застава в някой ъгъл и заема особена свенливо-виновна поза със съсредоточено и все пак жизнено весело лице. Тази поза е толкова типична, щото народът я прави пословична. Често ще се чуят изразите: „Що си ми се умйзил кико млада невеста?“ или „Умислил си се кико ка сега съм те довел“.
За младоженците се слага вечеря в отделна стая. При тях могат да влизат само деверът, зълвата, но винаги нечетно число хора. Общоприето е да не ядаз месо, а дори и да не вечерят, „за да не си изядат късмета“. Най-често те изяждат храната, донесена от дома на невестата (погачата, благата баница, пържените яйца и т. н.), и то преди брачното свождане.
На трапезата става даруването на сватовете. Дарува невестата, майка й или свекървата с невестините „тънки“ дарове. Започва се винаги с кума и продължава с момковите родители и другите роднини. Даровете са сложени в решето. Носи ги зълвата, деверът или свекървата. Те са: риза за кума; ръкави или риза за кумата, същото и за родителите; чорапи за деверите, кърпи или престилки за зълвите и т. н. На дара отговарят с дар – невестата получава пари или подаръци.
Разграбването и унищожаването на кумовото дърво започва с диалог между кума и гостите, който има приблизително следния вид в Знеполе:
– Е-хе-хе-хе! Къде намери това дърво! Къде намери тая башча! У баш- чата влезли добитъци да ядат ябълките! – викат сватбарите.
Кумът отговаря:
– Давайте пари да купуваме колове, пръчки, да я заградиме!
След като всички дадат пари, накрая свекърът ще даде най-много пари, „да загради портата“. . . Кумът събира парите и ги преброява. Ако излязат чифт, той придава още малко да станат тек, да не останат младоженците без деца. . . След това разрязват ябълките и ги раздават по трапезата, а дървото изхвърлят. Идва ред на кумовата погача – „шару погачуту“. Всички хвърлят пари върху нея и накрая кумът я разчупва и я „пущи низ трапезуту“ заедно с баницата и ракията, които е донесъл.
В с. Пирин „къртят дървото от колаците“. Това става, като се хванат кальтатата, свекърът и други мъже (до 10-15 души) едновременно за дървото с ябълките („търпезата“) и го изваждат от колаците. След това кальтатата изважда ябълките, разрязва ги и ги раздава на присъствуващите. Когато дърпат дървото, той вика: „Да се изкърти дървото, тук сенкя ми прави!“ .
В редица селища се събират пари за младоженците, като се пусне погача или чаша с вино. В Източна България „се надпиват“, т. е. наддават пари в котел с „окроп“ (топло вино с мед и чер пипер). Накрая парите се събират от кума, който ги предава на младоженеца. Друг вариант е служенето по трапезата. Служи невестата или мома с чаша вино, като дава на всички поред, започвайки с кума, а другите моми пеят:
Провикнала се чаша яворува ут гура зилена.
Пълна ми рамна със руйну вину, руйну вину тригодишну, тригодишну, нимерено:
-Земи си, байчу, чешката, испий си, байчу, винцету, остай си, байчу, чешката, нека ти е слатку!
Регламентирано от традицията е всички желания на кума по време на сватбената трапеза да бъдат изпълнявани. Често той поставя исканията си във формата на гатанки, което създава бодра и жизнерадостна атмосфера. Иска да му дадат например „Една бъчва – виното и ракията на едно място“, или „Вар-варосано, зид-зидосано, няма вратичка, ни прозорче“. Желанието му се изпълнява от побащима и помайчимата, които донасят яйце, симулирайки носене на голяма тежест. Кумът иска „Педесе кадъни, с черни забрадки завити, у една каручка се возят“, носят му кибрит и пр..
Сватовете ядат и пият, а през цялото време на трапезата музикант (лаутар) свири и пее бавни мелодии (на собат). Песните разказват за юнашки сватовства и сватби, вълнуващи истории, а „гостите седят мълчаливо и се просълзяват, особено старите. . . Нищо по-величествено, нищо по-трогателно в народния ни живот няма от това, когато на тези песни приглаша кавала или гайдата. . .“.
Като се нахранят и напият, започва шарено хоро. За разлика от друг път, когато мъжете и жените играят отделно, на него се хващат всички заедно. Пръв заиграва кумът. След него се изреждат да водят хорото и останалите сватбари – кумата, свекърът, свекървата. И младоженците играят, но винаги заобиколени от деверите. Който води хорото, той плаща на музикантите. Играта продължава до късно през нощта. Особено неуморими са момите и ергените.
След угощението идва ред да се изпратят кумът и старокята. „Свирджиите с особени свирня обаждат на хорото, че време е вече всякой да си отиде“. Изпращането на кума става също така тържествено – с музика и песни, както и довеждането. Водят го деверите и зълвите, музиката и другите сватове. По пътя се изпълняват всички заповеди и прищевки на кума. „За да покаже старокята своето достойнство, един от деверите ще носи стол, на когото старокята ще сяда на три-четири места, додето стигнат до дома му. Додето той седи, наоколо му свирците свирят, свахите играят, а деверите, с напълнена чаша или тъй без чаши, стоят прави пред седналия старокя и готови да изпълнят с най-голяма покорност всичко, що поиска или заповяда той“. По пътя за кумовия дом в с. Пирин преобличат един мъж от сватовете (роднина по мъжка линия) със „скапани“ женски дрехи, слагат му възглавница на корема, т. е. правят го „трудна жена“. По пътя играят хора, правят си майтапи с „лауцата“ – така наричат преоблечения мъж. Стигнат ли дома на кальтатата, лауцата ляга уж да ражда на земята или на кревата. Като измъкнат възглавницата, дават му понуда – „лангиди“, той хапва, пийва, слагат му цедилка на гърба и я пълнят с камъни или с възглавницата, става и се хваща на хорото, тръска „детето“ да не вика и др. подобни. Като оставят кальтатата и калиманата, връщат се в дома, където са свекърът и свекървата.
Възможна Рекламация
