В естетизацията на действителността чрез обреда се поражда и художественият образ. Той е една по-висока, качествено нова степен на естетичното. Според определението на Кр. Горанов „художественият образ е продължителен и сложен процес на познание, емоционално съпреживяване, преосмисляне, активно вмешателство в живота на духа, процес, в резултат на който се създава нова идеална структура, съответстваща с нещо значително на отразените страни на живота; върху тази основа това е процес на създаване на нови оригинални практически-духовни ценности (произведения на изкуството), които, веднъж получили реализация в материала и езика на дадено изкуство, встъпват в продължително взаимодействие със системата на човешките взаимоотношения и могат да придобиват нови значения, несъвпадащи изцяло със значенията, свойствени на произведенията в момента, когато художникът ги създава“.
За създаването на художествения образ в сватбата относително голям дял се пада на обредното слово и песента. Чрез словото и мелодията се предоставя най-богат „градивен материал“ за идеалната структура на образа. Колкото и да е богат обаче, той е ограничен от контекста на обреда и зависи от другите образуващи неговата структура компоненти: обредното действие, персонаж, вещи и т. н. Така че художествената ценност е резултат от активното взаимодействие на изброените компоненти. И ако в нито едно от изкуствата художественото не е заключено само в произведението, то това с още по-голяма сила е валидно за обредното слово и песента. Защото те в най-висока степен са ангажирани за нуждите и целите на обредния процес. Затова при тях можем да говорим за художествен образ само в рамките на тяхната относителна самостоятелност.
При анализа на семантиката установихме, че всички съставки на един обред са единни в символичното отражение на действителността. В това отношение изключение не правят и словото и песента. Те са част от структурното и семантичното единство на обреда и подобно на него са също символичен израз на социалните отношения. Връзката им с обредната реалност обаче се осъществява по различен начин. Това особено се отнася за песните, които могат да пресъздават обреда в неговата видима, формална страна, изразена в действията на обредния персонаж и техните атрибути, или да пресъздават съдържателната, мисловната страна на обреда, произтичаща от неговата организация по модела на мита.
Основно ядро в сватбения цикъл са песните от първата група, чието съдържание се съотнася с това на обредите. Въпросът за това съотнасяне е бил един от основните в изучаването на сватбения фолклор. Всеки, който се е занимавал с песните в сватбата, е обръщал внимание на отношението между обреда и песента.
Както бе споменато, връзката „обред-песен“ изтъква Хр. Вакарелски в труда си за сватбената песен: „Част от песните представляват една илюстрация на обреда, при който се пеят. Такава проста илюстрация ние нарекохме „протоколна“. Службата на тези песни се състои в словесното утвърждаване на акцията. Обредът чрез зрително и вербално констатиране придобива по-голяма важност. . . При песента-протокол имаме типично немотивирано или мотивирано баене, което действа и като словесен символ, и чрез съответната за момента ритмичност и мелодичност.“ Така авторът разглежда сватбената песен като част от обреда, като негов словесен компонент, чрез който той добива по-голяма пълнота и тежест.
В същия дух изтъква съотношението между песен и обред и П. Динеков. Той подчертава значението на песните в обреда и в своя труд отделя внимание не на „функционалната роля на песента в сватбените действия“, а на „моментите, които представят част от народното поетическо творчество“, т. е. определено разглежда сватбените песни като художествено осмисляне на обредната ситуация.
Сходно на това становище е и мнението на Ц. Романска за сватбените песни: „Обикновено те представят малки поетични характеристики за това, което се извършва от участниците в сватбата.“
В книгата на Н. Кауфман за сватбената песен отново се поставя проблемът „обред-песен“. Авторът застъпва следното становище: „По тематика сватбените песни най-често са свързани с обичая. В някои от тях връзката е по-силна, в други – по-слаба. Съществуват и такива, при които връзката със сватбения обичай е случайна или дори липсва. Тези песни са внесени в сватбения цикъл механично.“
Връзката „обред-песен“ е очевидна. Не подлежи на съмнение фактът, че песните, доколкото те се съотнасят с обредните действия, са тяхно осмисляне на степента на художествената условност и организираност. Това личи много добре не само от съдържанието на песните, което хармонира с това на обредите, но и от функцията, от тяхното изпълнение в определен обреден момент, например на „засевки“, при бръснене на младоженеца, плетене на невестата и т. н. При това песните от тази група следват реда на действията или в най-общи линии организират сватбата на словесно-поетическо равнище. И тъй като голям дял творби са от такова естество, възниква въпросът за тяхното значение в обредния процес.
Ясно изразената връзка между съдържанието на песента и обреда означава, че произведенията от този вид имат както важно утилитарно предназначение, така и определена художествена функция. Всяка песен проявява някакво избирателно отношение спрямо обреда, включва в съдържанието си онези моменти, които са важни за него. В същото време тя става и израз на емоционалната атмосфера, на отношението на участниците към протичащите събития.
В рамките на обредния синтез освен пряката връзка „обред-песен“ има и друг, по – опосредстван израз на взаимоотношенията им, който се осъществява с помощта на символиката. За разлика от експлициращите обреда творби съдържанието на символичните образци в по-малка или в по-голяма степен се откъсва от обредната ситуация и проявява известна независимост. При тях художественият образ е относително самостоен и тази самостойност зависи от различните степени и форми на символизация на отразяваната действителност.
Като издига обреда на художествено равнище, символиката в същност внася и нови нюанси в семантиката на протичащото събитие, обогатява неговата емоционална атмосфера. Обобщено казано, за сватбения фолклор е напълно валиден изводът на Т. Ив. Живков за спецификата на обредното изкуство като символичен тип независимо от различните степени и форми на символизация на обредната действителност.
Осмисляйки художествения образ в сватбата като символичен тип, трябва да подчертаем, че имаме пред вид не само процеса на създаването на новата художествена структура, но и начините на нейното въздействие и възприемане. В този смисъл различните типове художествени образи могат да бъдат използвани като основа за жанрова типизация на обредното изкуство и по-конкретно на сватбения цикъл, при който се очертават четири основни жанрови типа.
На първо място в жанровата типизация трябва да поставим онези произведения, чийто художествен образ се гради въз основа на гадаенето, най- елементарна форма на което в сватбата са гатанките и техните отговори. По-разгърната в словесно отношение е гадателната реч във вид на иносказателни диалози. Към формите на гадаенето трябва да отнесем и някои песни, чиято съдържателно-формална структура насочва вниманието към обекта на загадката и неговото разкриване посредством модела на стъпаловидното
стеснение на образите. От тях по-нататък се развиват и припевките с развлекателно предназначение.
В основата на друг жанров тип сватбени творби стои семантиката на заклинанието, което се проявява в различни форми. Една от тях е благословията. Своеобразно мелодично развитие на заклинателните формули са песните-благословии и призивните песни. Към заклинателните песни се отнасят и песните-описания, които не са нищо друго освен мелодично оформени баяния.
На трето място в жанровата типизация на сватбения фолклор идва художественият образ на плача. Неговият диапазон на прояви е също така широк, както и на останалите жанрове. Откриваме го под формите на обикновеното безсловесно плачене, което може да премине в оплакване или нареждане с думи или направо в песен-плач. Най-високохудожествена изява на плача е баладата, чийто тъжен тон произтича от повествуване за събития с трагичен край.
И накрая в типизацията на фолклора са онези творби, чийто художествен образ се изгражда на базата на обредния смях. Като най-висока форма на смеха може да се приеме величаенето и величалните песни, които съчетават радостните емоции с положителна оценка за събитието.
Гадаенето в сватбата
Гадаенето е в основата на художествения образ на цикъл сватбени произведения, които образуват един жанров тип. Обща особеност на този тип е отъждествяването на едни предмети и явления с други под формата на въпроси и отговори или задачи и тяхното изпълнение. Както вече се спомена, те се явяват в няколко жанрови разновидности, между които в някои случаи няма рязка граница.
Гатанките, или по-точно гатанъчните задачи, са най-елементарната форма на гадаенето като жанров тип. Тяхното място и роля в обредността, и в частност в българските обреди, се изтъква от всички изследвали. У нас Ст. Стойкова отбелязва, че остатъци от старата обществена и култова роля на гатанките се откриват и в някои български обреди, макар че значението им, скритият смисъл на тяхното задаване са избледнели напълно в съзнанието на народа. Те обаче продължават да се задават по традиция в отделни моменти, въпреки че се схващат само като забава и обикновено не се влага нищо повече в тях.. Опирайки се по-нататък на изследването на И. М. Колесницка за загадката в приказката, Ст. Стойкова изтъква двойната функция на гатанките: на иносказателна реч и на изпитание, което трябва да се преодолее от младоженеца и от неговия род, за да се спечели невестата.
На въпроса, в кои обредни моменти се използват гатанките, най-пълен отговор дават материалите, които очертават обредния процес. Гатанки под формата на задачи за изпълнение се задават на големия годеж. Ако зетят или подвластните му не разберат заповедите на кума, изказани чрез гатанки, той ги наказва. Според Л. Каравелов у шопите в деня преди сватбата в дома на невестата се събират кумът и старисватът и задават гатанки на двамата млади. „На среди стаята турят тръпеза и сядат на полукруг, а против полукругат сяда унакат и невястата. Тогава свекърат захваща да разпитва невястата загадочно може ли тя да бъде стопанка (да върти къща). „Кажи ми, снахо, казва той, мед ли по-обичаш или кмет.“ Невястата трябва да каже кмет, ако ли каже мед, то тя е още глупава. Като са гатнат на невястата няколко гатанки, свекърът млъкне и захване тестят да гатка гатанки на унакат. По време на сватбата чрез гатанки във Варненско се предава и дарът („моминта“) на невестата от нейните представители на момковите. Своеобразна гатанка е и въпросът на свекървата в Самоковско в момента на посрещането на сватовете, когато тя държи хляб и сол и кара невестата да отговори на въпроса, какво е това, три пъти. Най-често гатанки се отгатват на сватбената трапеза у младоженеца, където кумът изказва желанията си иносказателно и представителите на момковия род, обслужващи трапезата, в отговор трябва да изпълнят желанията му.
Като се присъединяваме към мнението за избледнялото значение на гатанките в обредите и за тяхната развлекателна функция в по-ново време, а също и за честите импровизации в тези моменти, иска ни се да посочим някои образи, характеристиката на които говори за старинен произход и значим обреден смисъл.
Прави впечатление, че голям дял от гатанките или иносказателните желания създават двоен образ, в отговора на който съответстват два обекта от действителността. Например: „Искам насаден харман“ (зелник с кокошка върху него); „Донесете ми вода в решето“ (лед в решето) и др. Към тези гатанки-искания спада и вече споменатият въпрос към невестата за хляба и солта. В други случаи отговорът на гатанката разкрива един предмет, съдържащ две неотделими части: ,,. . .донесете бътлака с ракията и виното на едно място“ (несварено яйце).
Тази двойност на образа ни навежда на аналогия със съюза между мъжа и жената, от който трябва да се създаде семейството. В семейството те не могат един без друг, както не може хлябът без солта, белтъкът без жълтъка в яйцето или баницата без печеното пиле на сватбената трапеза. Тази на пръв поглед случайна аналогия може да бъде подкрепена и с примери, които разкриват други специфики на брака. Например посоченият по-горе случай с яйцето е показателен в това отношение. Освен образното отъждествяване на двете му съставки с два обекта в едно общо пространство (виното и ракията в едно буре) като допълнителна характеристика изпъква цветът на виното и ракията.
В иносказателните искания те се явяват още като „червен Петко“ и „бяла Рада“. Така се образува цяла верига от образи, в която жълтъкът се отъждествява е виното, червения цвят и Петко, а белтъкът – с ракията, белия цвят и Рада. Дори без да е необходима съпоставка на виното и ракията с олицетворените образи (Петко и Рада), червеният и белият цвят сами по себе си в общия контекст на сватбата символизират младоженеца и невестата (напр. бялото момино и червеното момково знаме). Логиката на мисълта по-нататък ни отвежда и към пространственото разположение на белтъка и жълтъка в яйцето, което корелира с положението на мъжа и жената по време на коитуса. В потвърждение на това предположение идват и други гатанки, които го подкрепят на равнището на действието.
Например достатъчно е да споменем загадъчното искане: „Да ми донесете три порции: първата навън и навътре; втората назад и напред и третата нагоре и надолу“ (охлюв, рак и риба), или неговата битова разновидност: „Донесете ми най-напред нагоре-надолу, а после напред-назад“ (риба и рак), за да стане напълно ясна амбивалентността на художествения образ и нейната връзка с реализацията на брака. Двусмислието на значителен брой гатанки с еротичен характер Ст. Стойкова отдава тъкмо на тяхната принадлежност към сватбения обред.
Без да се спираме подробно на образите, пресъздаващи сватбата и брака, ще споменем само някои от тях, които хармонират с общия тон на сватбената символика. Има редица примери, които представят брака като преход, в който важна роля играе водата (морето, кладенецът и пр.). Например прекопаването на морето, отъждествявано със запаленото кандило, или слепият кладенец като сравнение за меха със сирене и пр. Отгатната на искането за дрипава циганка като образ на лозата с гроздето е обикнат сватбен символ. В сходен стил са и гатанките, загатващи само за невестата чрез образа на биволицата, която пасе в Румъния, а тук се дои.
Най-общо казано, гатанките в сватбата черпят своята образност направо от бита или изразено с терминологията на В. Н. Топоров, те са с нисък битов текст, който може да се разглежда като комична травестийна версия на първоначалната космическа шарада.
Според него задаването на гатанки с космически характер не е свързано само с темата за сътворението на света, актуална всеки път на прага на старата и новата година, но е било нагласено да съвпада именно с Нова година. При това церемониите, които отбелязват прехода към новата година, са напълно съпоставими със сватбените обреди. Затова според него връзката на текстовете с подобна структура със световното дърво е несъмнена и за сватбените церемонии.
Макар и бегъл, прегледът на гатанките, задавани под формата на гатанъчен желания, показва, че тяхната символична образност е в съответствие с общия символичен тон на сватбата. Амбивалентността на образа създава предпоставки едновременно за неговото двойно възприемане – като пряк отговор-изпълнение и като условие, от което зависи дали ще се осъществи бракът. Правилните отговори на загатнатите желания осигуряват победа на момковия род над моминия и така предсказват положителния изход на годежните и сватбените обреди, които трябва да приключат с образуването на новото семейство.
По-разгърната форма на гадаенето като загадъчна реч са иносказателните диалози. Неслучайно мястото им е в предсватбените обреди и с тях започва сватосването. Въпросите, задавани от сватовниците, и отговорите на домакините са най-важната съставка на този предсватбен обред. Основният им смисъл – получаването на съгласие за сключване на брак – се разкрива от вариантите на пряката формулировка: „Искаме вашата мома за нашия момък.“ На тази семантична основа се оформят и различните иносказателни версии. Те наблягат върху един или друг момент от искането, като разкриват по такъв начин различните черти от спецификата на брака.
Характерна черта на иносказателните диалози е символизацията на момъка и девойката, на които предстои да встъпят в брак. В преобладаващата си част те са представени от природни символи, най-вече зооморфни. Характерна е съпоставката на момата и ергена със сокол и соколица или още по- често с бикче и юница, вол и крава, юрдек и юрдечка, паток и патка и т. н. Образът на момъка като сокол не е изолирано явление в българските обредни песни. Той се среща като постоянен символ на младоженеца в сватбените песни.
Соколът е символ на момъка, на когото предстои да се ожени, и в редица календарно-обредни песни. Те се изпълняват в прослава на ергена от коледарите или от лазарките. Общото в тези песни е, че предстоящият брак се представя като обединяване на противоположности по пол, на мъжката и женската природа. Това се отнася както до случаите, когато соколът образува двойка със соколицата, т. е. с птица от същия вид, така и с птица от друг вид (гълъбица, яребица и т. н.).
Опозицията „мъжко-женско“ се простира и върху всички примери, засягащи символиката на сватосването, в които семейната двойка се образува от домашни птици (юрдек и юрдечка, паток и патка) или домашни бозайници (бикче и юница, вол и крава и др.). Соколът обаче като представител на дивите птици в плана на обредното символично единство показва и други измерения. В песните той лети над тесни клисури, извива се над гълъбенце в езеро и т. н. Постоянна е неговата връзка с небето, въздуха, с митическия връх. Женският член на опозицията не е точно локализиран – колебае се между небето и земята или водата, но на фона на сокола неговото място е долу, под връхната позиция на мъжката птица.
Анализът на словесния материал дотук разкрива една основна опозиция – „мъж-жена“, чийто ляв и десен член са съответно съотнесени чрез зооморфната образност с митическия връх и низ, с небето и земята (водата). От друга страна, диалогът заедно с останалите компоненти на обреда представлява една цялост. Символиката на речта не може да бъде откъсната от символиката на обредните действия – те са взаимно допълващи се компоненти. Затова в плана на обредното единство трябва да се тълкува и актът на разравянето и разпалването на огъня. Влизайки в дома на момата вечер или сутрин преди изгрев слънце, сватовниците – представители на момъка, се отправят към огнището, където разпалват огъня. Основната противоположност се допълва от нови характеристики – „тъмно-светло“, при това тъмнината на природата и небесните светила се противопоставя на домашната, земна светлина на културата.
Понякога символиката на тъмнината се конкретизира с периода на новолунието – когато сватовниците отиват да искат момата при нов месец. В случая изгряващият месец (луна) – символ на мъжкото начало, корелира с огъня, който е битов еквивалент на слънцето, символ на женското начало не само като противоположност по пол, но и в пространствено отношение (горе-долу) и по отношение на започващ и завършващ процес (новолуние – стар огън).
Образува се система от противоположности, в която словото и действието са съставки на единна символика. Момъкът, представен от сватовниците, се свързва с мъжката птица (животно), върха, небето, тъмнината, месеца, природата, а момата или моминото огнище – с женската птица (животно), низа, земята, светлината, огнището, културата. Така структурата на обреда се образува, като се привеждат битовите противоположности (момък – мома, сватовници – домашно огнище) на космическо равнище в съответствие с елементите на космоса и тяхното противопоставяне (връх-низ, небе-земя, тъмно-светло, природа-култура).
Целта на сватосването, както и на всеки друг обред е да хвърли мост между противоположностите от двете страни на системата, да преобразува природния хаос в културен космос. В този смисъл ролята на обреден посредник играе зелената клонка или машата, ръженът и т. н., които чрез акта на разравянето на огъня свързват сватовниците с домашното огнище. И тъй като митическото мислене предполага взаимната заменяемост и представянето на всеки член от едната страна на системата от който и да било член на другата й страна, фактически двете страни от противоположности се оказват взаимно свързани. При това положение зелената клонка (машата) в обреда играе ролята на световното дърво, което служи като свързващо звено между елементите на космоса. В потвърждение на предположението могат да послужат и сходните явления у други славянски народи. Разглеждайки образите на сокола и белката (куница) в обредната реч на пред- сватбените обреди, В. Иванов и В. Топоров отбелязват един много характерен момент – противопоставянето на различни по тип животни, на горски птици с хищници. Тази опозиция се свързва с представата за мястото на различните зооморфни същества по световното дърво. Според нея на върха е отредено място за птиците, а хората и бозайниците заемат средната му част до стеблото, което е до земята.
Появата на двойки мъжки и женски животни от един вид се тълкува като по-ново явление. Това ни дава основание да приемем, че противопоставянето на птици или домашни животни от един вид в нашите обредни диалози е със символика от по-ново време. Както показва анализът по-горе, символиката на световното дърво в сватосването се поддържа по-скоро на равнището на обредното действие, отколкото чрез диалога. Откриваме я в редица календарно-обредни песни, в които семейството се рисува в плана на тази универсална представа. Например в коледните песни за богат Димо се разказва за неговото богатство, което се съотнася с членовете на семейството му: деветте пауна са деветте му сина, деветте пауници – снахите му, видрата позлатена – самият Димо, а куната изписана – Димовица. „Куна“ обикновено се тълкува като „икона“, но явно тук става дума за „куница, белка“.
И така словесните образи и обредните действия символизират представата за света в космически и социален план. Наред с това чрез образните пространствени характеристики и техните обредни съответствия се определя динамиката на вертикалната структура – движението отгоре надолу, от мъжкото начало към женското. Следващият етап очертава връзката между тъмнината и светлината, природата и културата. Низходящото движение означава настъпването на безпорядъка в природата, излизане вън от социалната йерархия, а движението по-нататък създава състояние на временна безструктурност. На словесно-обредно равнище този момент се заключава в даване на положителен отговор, съгласие за брак от страна на момини. Отрицателният отговор е възвръщане към предишното състояние, нулев ход. Така стигаме до извода, че сватосването представя едната страна на брака като процес – ликвидирането на досега съществуващите семейства, и начало на преход към друг социален статус за момъка и момата – състоянието на годежа.
Сватосването като предсватбен обред е първият етап на единния брачен процес- неговото разграждане и привеждане в състояние на безструктурност. В сигурността да се постигне този момент лежи залогът за осъществяването на неговия втори етап – сватбата. Затова всички действия и словесни формули в дома на момата функционират като магия, а предхождащите ги моменти целят да осигурят най-благоприятни условия за положителното й въз-действие върху хода на нещата. По-късно, когато се руши митическият синкретизъм, символите се превръщат в метафори, които отдалечават образа от първоначалните представи. Затова иносказателната реч или се измества от пряко искане на момата, или се спазва по-скоро по традиция, или, както народът казва, „за адет“.
Най-сложна форма на развитие получава гадаенето в песента. Художественият образ в песента се усложнява както от формалната структура на текста, така и от синкретизма му с мелодията. Аналогично на гадателната реч и песните-загадки се изпълняват изключително при „засевки“, т. е. при обред, с който започва сватбата почти навред в страната. Гадателната основа на този обред е ясно изразена при търсенето на момковия пръстен или момината гривна в ситото с брашното или при разчупването на изпечения вече хляб и откриването на поставената в него монета. В хармония с тези обредни моменти са и редица песни, които коментират обредните действия и за които ще стане дума по-нататък. Тук по-конкретно имаме пред вид песните, чийто художествен образ е оформен по принципите на гадаенето – чрез загатване на обекта и неговото разкриване във втората част. Такава е например песента, която се пее при пресяване на брашното и в която през деветте сита се пресява не брашното, както е в другите песни със същата функция, а гората и водата. При пресяването им остава едно дърво дафиново, под него има сиво стадо, из което ходи младоженецът, назован със собственото му име (Марко), и избира вакла овца. Накрая се оказва, че той не избрал вакла овца, а бяла Стояна. Или с още по-ясно изразен гадателен стил е следният вариант:
Трепнали са девет сита,
девет сита копринени. (2)
Пресеяха гора и вода.
Едно дьрво не пресяха,
под дървото сиво стадо,
сиво стадо вакли офци.
Че кой ходи ис стадото,
да избира вакла офца?
. . . ходи ис стадото
да си избира вакла офца.
Не си избра вакла офца,
най си избра хубава . ..
Цитираните песни постигат изграждането на художествения образ чрез движение на мисълта от общото към частното. Този принцип е известен в съветската фолклористика под названието „стъпаловидно стесняване на образите“. На него пръв обръща внимание съветският фолклорист Б. М. Соколов. В случая гората и водата, дървото, стадото и овцата са верижно подредени и насочват мисълта по асоциативен път в желаната насока. При това подборът е направен така, че от космическата всеобхватност на картината образът се свежда до неговото възможно най-конкретно стесняване. Последното звено на веригата се оказва образът, който се поставя под въпрос или директно се отрича, след което се разкрива истинският обект на целенасоченото движение. Низходящият ред, завършващ с гатанка, като че ли следва етапите в сътворението на света, произлизащ от хаоса на цялата гора и всичката вода и водещ до създаването на новото семейство под космическото дърво, което е митическо съответствие на кумовото дръвце в обреда. И тук картината на формиращия се космос е сходна на тази в иносказателните диалози по време на сватосването. За разлика от последната, където образът се създава в отношение на допълване с обредното действие, в песента той има по-голяма самостоятелност. Отборът и класификацията на обектите по реда на образното стесняване обаче говори за пълно единство с митическата характеристика на сватбата като преход от природния хаос към семейния космос чрез издигането и унищожаването на световното дърво.
Последната част на песента – отговорът на загадката – говори не само за избора на невестата, но е своеобразно заклинание за женитба, което се разкрива най-пълно в обредното засяване. В същност положителният отговор на гадаенето се дава с изпълнението на целия обреден комплекс „засевки“, поради което на него се отдава особено значение в сватбата и в живота на човека въобще.
Жанрова разновидност на гадаенето в сватбата са и различните припевки на младоженците, които се изпълняват най-често при замесването на обредните хлябове, но се срещат и в други моменти на сватбата преди вземането на невестата. Нямаме никакво основание да смятаме, че те са късен продукт на обредната песен, защото тяхното изпълнение има същата функция като тази на по-горе изброените гадателни жанрове, а и образите в тях имат старинен произход.
В припевките под формата на въпроси и отговори се назовават имената на младоженците. Известна е например широко разпространената припевка, в която на люлка се люлее мома. На въпроса, кой е в люлката, назовават името на невестата; на въпроса, кой я залюлява, отговорът съдържа името на младоженеца. Други песни припяват младоженците при различни съвместни действия:
Два кладенца зайорани, зайорани, засипани.
– Та кой влезе дъ ги чисти?
– Тошу (името на годеника) флезе дъ ги чисти.
– Та кой му пръс поимаше?
– Дана (името на годеницата) му пръс поимаше,
па на Тошу йотгуваря:
– Чисти, чисти, първо либе,
дъ исчистим два кладенца,
зайорани, засипани.
или:
Сял ми войно бела пшеница.
Не се родила бела пшеница, нол
се родило ситен маргарит,
ситен маргарит, прерам босиляк.
Кой се наема да ми пожъне,
да ми пожъне ситен маргарит,
ситен маргарит, прерам босиляк?
Наемнал ми се младоженяк,
младоженяк със млада невеста.
Младоженекъ е млад Стоян,
млада невеста юбава Гергана,
наемнали се, пожънали го.
(Бележка: имената Стоян и Гергана се променят според имената на младоженците.
Основна характеристика на припевките е осмислянето на брака като съвместна дейност, която не може да се извърши от един човек. Както в цитираните тук припевки, така и в останалите въпросите целят чрез разкриване на последователните етапи в работата да посочат съответното участие на невестата и младоженеца в тях, назовавайки ги със собствените им имена, чрез верига от отговори, всеки от които съдържа част от следвашия въпрос.
И в припевката за люлката, и в другата за израслия ситен маргарит- прерам босилек се натъкваме на всеобщата сватбена концепция за образуване на новото семейство под космическото дърво. Това много ясно проличава от следния вариант, пряко свързан със „засевките“:
Засели са девет сита, девет сита копринени, чя присели сичка гора, едно дърво останало,
на дървото люлка вейка.
Че кой седи в люлката?
Рада седи в люлката.
Който мина се га люлка,
Стоян мина, дваж я люлна
и на Рада той продума:
– Дръж са, Радке, та не бой са,
додето съм аз при тебе.
Независимо от това, че припевката се изпълнява и като пролетна обредна песен (гергьовденска), обредното начало или включването й в сватбения песенен цикъл я осмисля в плана на общата сватбена семантика. В този вариант люлката е вързана за същото дърво, което остава след пресяването на цялата гора. Отново се натъкваме на движение от природна неорганизираност към социална организация, съставът на която е загадка и на която припевката дава отговор.
Припевката за заораните кладенци не е нищо друго освен развитие на идеята за сватбата като преход през „оня свят“, като движение от горния свят към природната и телесната долница, до която се достига след преминаване на водна граница. Кладенецът във фолклора най-често символизира тази граница. Така подобно на останалите разновидности на гадаенето като жанров тип и тук се натъкваме на Леви-Стросовия „бриколаж“, на еднаквите елементи, които, свързвайки се по различен начин, образуват нов калейдоскопичен образ. Защото художествената структура на образа и тук използува общия фонд от елементи, които в различни вариации реализират митическите представи за сватбата като преход, като микрокосмос, устроен по модела на световното дърво, и пр.
Накрая всички въпроси са получили положителен отговор. Остава отговорът да се закрепи магически.
Възможна Рекламация
