Диамантен Годежен Пръстен IM698 от Бяло Злато – 0,20 карата

Продуктово описание

• Материал: бяло злато и платина
• Ширина: около 2,5 мм Височина: 1,8 мм
• Профил: комфорт макс
• Повърхност: годежния пръстен е полиран
• Диаманти: 1 диамант 0,20 карата G/vs
• Тегло в злато 14 карата: около 4 грама
• Тегло в злато 18 карата: около 5 грама
• Тегло в платина 600: около 7 грама
• Тегло в платина 950: около 9 грама

• Сертифицирани Диаманти GIA, IGI и HRD
• Срок за доставка от 2 до 3 седмици
• Всички размери от 47 до 73 са безплатни
• Възможна е индивидуална изработка на пръстен по ваш вкус
• Цената включва: годежен пръстен, гравюра и стилна кутия!
• Защо е грешно да купуваме евтини годежни пръстени?

Изборът на правилните годежни пръстени е изключително важен. Отделете достатъчно време и пробвайте внимателно както на размер, така и как той ще изглежда на ръката. Комфортът е важен критерий наред с качеството и материала. Годежен Пръстен IM698 с нестандартен дизайн и един истински диамант – 0,20 карата са перфектния избор.

В днешно време, когато цари изобилие от разнообразие на модели е важно да се доверите на Вашето усещане за перфектен пръстен, затова ние от Златарска къща Митев ще Ви изпратим безплатно да изпробвате образеца на Вашия желан модел. Нашата цел е да Ви помогнем в избора като Ви предлагаме най-добрите дизайни на диамантени Годежни пръстени със 100% изпитано качество.

Знаете ли, че изобилие от скъпоценни камъни е имало и в Бразилия, но до XVI в. много преди идването на европейците местното население там използвало разнообразни красиви камъчета, включително и диаманти, като зарове за игра. По-късно при промиването на злато от речните наноси в провинция Минас Жерайс на дъното на промивните кошове заедно със зрънцата злато нерядко се срещали диаманти. Златотърсачите обаче не се досещали, че те са много ценни стойността на едно такова малко зрънце е по-голяма от стойността на целия им многомесечен добив. Затова тези ненужни камъни изхвърляли безпощадно от улея. Нещо повече, местните жители смесвали диамантоносния пясък с глина (без да подозират, разбира се, че той е такъв) и използвали получения материал за строителство на къщи, стени, огради на животновъдни дворове.

През 1725 г. в едно от селищата на златотърсачите се появил някой си Бернардо Франциск-Лабо, който разбирал от скъпоценни камъни. Заинтересуван от красивите зарове, той помолил да му продадат няколко от тях, като заплатил за тези дреболии доста прилично според местните представи. Бернардо отишъл в града, където неговата покупка попаднала в ръцете на провинциалния губернатор, който бил достатъчно образован, за да познае, че тези камъчета са диаманти. Според консервативните му убеждения обаче колонията (Бразилия тогава била португалска колония) трябвало да се развива по традиционен, патриархален начин. Затова той категорично забранил (заплашвайки със сурово наказание) не само разработването на диамантите, но и разпространяването на слухове за намирането им, като правилно предполагал, че това неизбежно ще доведе до диамантен бум и колонията ще бъде залята от авантюристи от всички краища на света.

Едно нещо обаче е забраната, а друго – осигуряването на нейното спазване.