Първо се пристъпва към искане на съгласие за брак, известно под названия като: сватосване, сватуване, питане, просене, посакванъе и др., но още по-често искането на момата се отбелязва с названието на лицата, които са натоварени да изпълнят това задължение: сватовници, сватове (сват и сватя), женихли, момари, слугници, стройници, сводници, углавници, згудичари, зговорджии, снобници, удумници, тъкменджии и т. н.

Правило е винаги момковият род и момъкът да изпращат сватовници в дома на момата и сватосването да става у момини, а не обратно. „Даже да остарее момата, и както казват, да артиса, пак не се унизява да изпраща тя удумници, а ще се старае да нагоди работата, щото да й изпратят.“. Смята се за голям срам мома да прати да иска момъка. Ако се случи такова нещо, дружките й на присмев я наричат „молана“.

прочети

Мисълта за женитба е вълнувала младите още при първите признаци на тяхното съзряване. За физиологичен израз на прехода от детството в младостта се приема появата на първия „месец“ (менструация) у момичетата и промяната (модулацията) на гласа у момчетата. Физическото израстване се отразява и върху цялостното поведение на младежите. Преди всичко променя се тяхното отношение към труда. Момичетата стават заместнички на своите майки в домакинската работа, а върху плещите на момчетата пада все по-голям дял от селскостопанския труд. В Тракия една девойка се смята „замомена“, когато може да меси вече самостоятелно хляб и да изпълнява някои от по- тежките стопански работи, а момчето става ерген, когато започне само да се справя с най-тежките трудови задължения. В Благоевградско отслужването на военната служба и „хващането на занаята“ при младежите, както и умението на девойките да предат се приема за социален израз на прехода в групата на момите и ергените. В Северозападна България момъкът ходи „на дърва“, на воденица и на пазар и жена не смее да му мине път. Променя се и държанието на младежите в обществото – те стават по-сериозни в отношението си към възрастните и се включват в социалния живот на селския колектив. Момата например започва да спазва всички ограничения, установени за жената в село: ако мине край нея старец или поп, тя е длъжна да стане (ако е седнала), ако срещне по пътя някого, трябва да го поздрави с „добра среща“, ако го стигне – с „добра стига“, ако мине край работещ – с „помага бог“.

прочети

Честито, младоженци!
Нека животът не ви плаши –
мечтите да са ви другар,
а щастието с вас да крачи!

прочети