Брачното събиране, или съставяне, на младоженците е най-важният момент в сватбата. Успешното му протичане, постигането на положителен резултат, от който зависи семейният живот на младата двойка в бъдеще, е целта и смисълът на целия обреден процес, на всички обредни действия преди и след този момент, известен в народната терминология под името сводене, свеждане, свеждане. Употребяват се и изрази като „пускаме коч“, „младенците лягат“ и т. н. Изброените названия залягат и в основата на термина за целия обреден комплекс „сватба“.
Младоженците „се сводат“ в неделя вечерта в стая, предварително определена и приготвена за тях. В по-далечното минало за целта използвали стопанска постройка, в която съхранявали хранителни продукти или отглеждали добитък. В западните области на страната е разпространено съставянето на младоженците в зимника, където постилат свинска кожа, върху нея рогозка, а най-отгоре шарена черга. В с. Пирин до неотдавна свождането е ставало в „китьога“ – мястото, където спи магарето. След като го разринат и почистят през седмицата, постилат на земята рогозка, а върху нея – покрова и възглавницата от чеиза на невестата. Другаде се прави одър, застлан със слама и покрит с черга.
Брачното ложе се приготвя от зълвата или девера, които не го отстъпват, докато не получат от младоженеца бакшиш. В Пиянец това се пада на кумицата, която има и задължението по-нататък да наставлява невестата. В Източна България деверът се затваря в девственика с булката и тогава младоженецът трябва да даде откуп, т. е. да го дари, за да влезе при нея.
Преди да се оттеглят от сватбата, младоженците вземат прошка от момковите родители, от кума и кумата, от стария сват и старосватицата (ако все още са там), от другите сватове. Това става с трикратни поклони и целуване на ръка. Те от своя страна им прощават, наставляват ги, разкопчават им копчетата, развързват възлите и пр.
Страхът от магия за завързване е карал роднините на младоженеца да бъдат особено внимателни в тези минути преди съставянето, поради което се вземали мерки да не остане нищо вързано и закопчано или заплетено по дрехите на младите. Проверката се извършва от лицата, натоварени да подготвят младоженците. Невестата се наставлява и проверява винаги от жена, а младоженецът – от мъж. Наричат ги сводници, сводач, сводница, капуджии, водачи, доучвачи и пр. Те са от състава на главните обредни лица или се избират измежду възрастните семейни представители на момковия род: кумът и кумата, старият сват и старосватицата, дървеният девер и деверицата, заложникът и заложницата, петелджията и петелджийката, зълви, снахи, жени от „шетачките“, гайдарят – хора със семеен опит, на които свекърът и свекървата имат доверие. Един подслушан в тъмнината разговор по време на сватба в с. Левка от Й. Захариев разкрива какво те наставляват младите: доучвачката казва на мъжа си, който ще доучва младоженеца: „Стой- не, камо те бре, каде си се замлатил? Я слушай: фани Стамена (младоженеца) за рака, та го одведи у земнико, па убаво му разправи, бре. Како ти що си чинил с мене, така и он да чини с Цвета. Он каков си е срамежлив, нищо нема да направи! За Цвета не бери гайле! Там е вече моя работа. Од наша страна нема да се засрамиме!“.
В брачната стая въвеждат първо невестата. Водачката започва да я учи, „както си тя знае и подир земе, та й съблече сичките дрехи, извади й из сандъка нова риза и й даде да се облече. . . След това разгледа я хубаво, да не би да има нещо по нея и й каже, че няма да облича други дрехи, освен ризата, и ще стои по риза“. Същото правят и в Дупнишко (Станкедимитровско), където бабата (ахчйка) заедно с две жени от рода на момчето събличат невестата гола, обличат й чиста нова риза, преглеждат я, разплитат й косата и след някои наставления я оставят. В Северозападна България преди венчаване невестата се облича в чужда риза и при това преди „чертога“ пак я преглежда „да не би невестата, като знае своята нецеломъдреност, още от по-напред да е приготвила и скрила в себе си някое перо, напълнено с кръв, та после да го излее скритом на ризата си и с туй да измами жените и гайдарът и да мине като целомъдрена“.
Когато невестата е вече по риза, при нея изпращат и младоженеца, на който предварително са развързани всички възли, прегледани са всички ръбове, да не би да има нещо „зашито“.
Влизането и събличането на младоженците се съпровожда от обредни действия, целещи да осигурят положителен резултат от свождането. В някои села на Тракия например, преди да се приберат младоженците, домашните разбиват в земята една „карпуза“ (диня), донесена от момината майка. Тогава всеки бърза да вземе от нея и да подаде на невестата да хапне. Вярват, че ако вземе най-напред от някой от момковия род, ще роди момче; ако изпревари някой от нейния род, ще роди момиче. Младоженецът влиза в „чертога“, носейки в пояса си топа от кантара. Старият побратим и побратимица, след като въведат и зетя при невестата, затварят вратата и хвърлят върху нея една „шузка“ (стомна без дръжка), пълна с орехи, която се разбива и орехите се разграбват от деца, моми и невести. В Кюстендилско краище, преди да съблекат невестата, младоженецът й „сопасва павтите“, а тя му взема шапката и като излезе той за малко, за да не гледа, тя я пропуска под ризата си от гърдите надолу. Невестата издърпва каиша от гащите на мъжа си в Знеполе и го хвърля зад вратата, за да добие деца по-бързо. Другаде се повтаря надпреварата с настъпването и т. н.
Тази вечер половият акт трябва да се състои. Младоженецът трябва да докаже, че е възмъжал, а невестата – че е целомъдрена. За да не ги хванат магии, някъде слагат под възглавницата им метла. Никой няма право да доближава до брачната стая освен някои от лицата, извършили свождането. Чертогът в Северозападна България се пази от десния девер, който има право да отстрани всеки любопитен даже със сила. При това всяко престъпление (бой, нараняване, осакатяване, па и убийство), извършено върху лице, което е искало да се приближи до чертога или е нарушило тайнствеността, тишината на брачния чертог, е безусловно ненаказуемо. Другаде е разпространено подслушването около брачната стая или надзъртането през ключалките. Подслушването в Знеполе се обяснява с вярването децата на младоженците да не бъдат глухи.
Докато трае свождането, в дома са останали най-близките момкови роднини: родителите, старият сват, старосватицата, заложникът, заложницата и т. н., които продължават да се угощават и пият в очакване на резултата.
Много характерно за някои области на страната е изпълнението на обредния танц се сади тоз пипер (тром пипер)“, който с танцовите фигури, пресъздаващи саденето на пипера, имитира движенията при половия акт. Играчите-мъже в момента на изпълнението пеят:
– Как се игра тром пипер?
– Така играт тром пипер: тром, тром, тром. . .
Ако младоженците се забавят, нетърпеливите сватбари започват да блъскат по вратата или да говорят: „Зете е флезал ф чушките и се уплашил, та не е утишел кут неа“. . ., „зете е зафръзан“. . ., което смутява свадбарите, особено родителите на момчето“. „Ако знаят жената, която го е завързала (на която имат съмнение), отиват да й се молят да дойде да го развърже. Ако ли пък тя не ще да дойде, или я не знаят коя е, то повикват някоя баячка, която знае да „развързува“, гощават я, даряват я с чорапи и тя го развързва“ . Така или иначе, невестата трябва непременно да се развали, „зетя аку не може, има стари баби, куиту развалят. Тая вечер требе да стане тува.“.
Ако резултатът от свождането е положителен, т. е., ако младоженецът изпълни задължението си и невестата бъде дефлорирана тази нощ (т. е. ако е девствена, честна, добра, арна, хубава, чиста и пр.), най-често за това се оповестява с пушечен гърмеж или младоженецът излиза пръв и съобщава на този, който го е въвел в стаята. В Бобошево „сводачо“ или „сводницата“ напрегнато надзъртат през дупките и ключалката и щом съзре, че невестата и младожената са станали вече мъж и жена, че са вече „младоженци“, енергично чука на вратата да му отворят. Тук бързо нахлуват свекървата и други стари жени и като се уверят в девството на снахата по кръвта на брачната кошуля, залавят се на лудо хоро. Другаде деверът с провикване „Их-ху-ху-у!“ съобщава на свекървата и гостите, че „чертогът“ е свършен.
За девствеността на младоженката се съди по белега (нишана) на нейната риза. Жени от момковия род или свекървата лично, а от мъжете гайдарят, проверяват белега, за да се уверят в правотата на известието. Момъкът излиза, за да се облече невестата в друга риза, а жените вземат ризата, преглеждат я внимателно и произнасят своята присъда: „Чиста е“. Ако се яви съмнение да не би кръвта върху ризата да е от обикновена алена боя, заливат мястото с ракия и ако кървавите петна останат ясни и не се разливат, значи невестата е била честна. Вярва се, че укриването на момината нечестност ще докара голяма злина на семейството. Поставят ризата в решето (панер, синия) и я изнасят пред гостите да се уверят в девствеността на невестата. Обичай е който види, да пуска пари върху нея. В Перущица изнасят решетото с ризата и играят хоро около него. Това става късно вечерта или рано сутринта в понеделник.
От този момент нататък веселбата взема небивали размери. Радостта на момковите родители (особено на свекървата) е безгранична. Отвсякъде се чуват думите: „Честита радост!“, отправяни към свекъра и свекървата, които едва успяват да отговарят: „Благодариме, да се връща и на вас, и на вашата челяд!“. Ив. Кепов описва посрещането на радостната вест по следния начин: „. . . гайдарят свирепо надува гърди и бузи, почва се буйно хоро, и селската тишина се оглашава с пищовни и пушкини гърмежи. Селските кучета от всякъде почват да се обаждат с лай и вой; петли закукуригват, кокошки закудкудякват. А някои млади, възползувани от всичката тая врява, ловят ги, късат им главите, чистят ги и ги хвърлят в котлето да се варят или на скарата да се пекат върху жаравата. Между това невестата прави китки с червени шекерчета и раздава на всички“. В Марен, Еленско, когато цигуларят засвири, заложникът и деверът запяват след него:
Хубава й момина мама,
дубро й чедо хранила,
хранила й, ни засрамила,
бъща си ни зъчернила,
майка си ни зъсрамила.
Питлите пели, ни пели,
момина мама зъсмели.
Аферим, момина мама,
въф съндък ли я й държала,
със шукер ли я й хранила.
Аферим, булка, аферим,
утсрами ли са на свекър,
на свекър и на свикърва.
Загърмят ли тъпаните, заручат ли зурлите и хорото се залюлява, но това не е обикновено, „а хоро обрядно, в което жреците са свекърът и свекървата, а божеството е чертогът и бракът“. То е във всички случаи смесено несключено хоро – „пъстро хоро“, „куцу хору“ или „плетену хору„шарено хоро“ и пр.
В много селища веселбата по-нататък добива характер на карнавал с разнообразен персонаж и игри. Някъде в неделя вечерта правят младоженеца на мечка, а булката на мечкар. В понеделник правят „арапе“ като на заговезни. Другаде правят дете от парцали, та го задойват, приспиват или за това обличат и повиват котка или друго животно и викат: „На, марйи, каква уруспиа сте ни дали, рудила! Дайте да му напредем, да гу ублечем!“ Излизат и пехливани (борци) и на победителите се дават награди. В Западна България, докато трае угощението, пред сватовете се разиграват карнавални сцени. В Знеполе правят „спайя“. „Спаия“ или „спаии“ стават само зетьовете на къщата – „може и трети пояс да е, но зет да е“. В зависимост от техния брой спаии стават от един до трима-четирима души. Те се прео-бличат в женски дрехи (кошули, литаци, на главите с кърпи), завързват им „воловска опашка“, на врата – звънци от овцете вместо жълтици и хурка вместо пушка, на гърба им слагат люлки и ги пълнят с парцали вместо дете, начернят си лицата и в този вид, придружени от музикант (или музиканти), понякога и без музика, отиват да крадат кокошки от съседи и роднини, които по това време са на сватбата. Понякога събират до 20-30 кокошки, навързват ги на връв, китят ги с цветя и играят хоро с тях. С шум и музика се връщат на сватбената трапеза, където ги продават на кума:
– Пристигам от странство и носим стока! Че има ли некой търговец да я купи?
Кумът му иска документите да се убеди, че стоката не е крадена. За кокошката е завързана книжка, която в същност представлява документът, с който спаията удостоверява, че не е крадена. Пускат кокошката от ръце в ръце по цялата трапеза и всички забождат с игла пари върху книжката „кой колко обича“ (вариант от с. Стрезимировци, Трънско).
Част от кокошките колят и пекат, други оставят на невестата да си ги „чува“, а една кокошка опичат и забучват на ръжен – с нея вечерта изпращат кума до дома му.
Свекърът и свекървата стават обект на комедийни сцени: окачват им върви с чушки около врата и така те играят хоро. В Зафирово сватбарите събират смет, качват я на колата заедно със свекъра и свекървата и искат да ги изхвърлят на бунището. Палят огън, прескачат го, преобличат се в дрехи на другия пол, чернят се, маскират се като цигани, мечки, маймуни и пр..
Характерно за този момент на разюздана веселба е краденето на кокошки от дома на невестата и от други къщи. В с. Ресилово, Станкедимитровско, палят слама и хвърлят в огъня откраднатите кокошки, прескачат огъня, бутат се един друг, играят хоро.
Междувременно младоженците се обличат и излизат при пируващите сватбари. Те целуват ръка на свекъра, свекървата и на другите обредни лица. Невестата закача китки на гостите. Повсеместно разпространен знак, че „работата е излязла чиста“ и невестата е девствена, е приготвянето и черпенето с топла подсладена ракия: „блага ракия“, „сладка ракия“, „червена ракия“, „блага и жежка ракия“. Тя се подслажда със захар или мед и понякога се боядисва с червена боя.
Още същата вечер или в понеделник рано преди разсъмване деверът, заложникът или „ракиджиите“ (по-рядко свекървата или младоженецът) отиват у момини да занесат „блага ракия“. Някъде заедно с ракията носят и брачната риза. Невестата в Дупнишко изпраща по девера на родителите си освен благата ракия и кошулята, прясно опечена пита и „китки с шекер“. Момините родители с нетърпение очакват девера и щом той пристигне, радостта им няма граница. Майката на невестата на минутата още свиква своите роднини и съседи, показва им ризата, гощава ги заедно с девера и се веселят. Момината майка дарува девера и коня му и тогава той се връща. В Тракия е имало обичай да се носи жив козел у момини след благата ракия. По пътя за момини деверът „лудува“ с коня си, гърми и стигне ли в селото на невестата, прави се на „улав“, влиза в няколко други къщи, все едно че не знае коя е къщата. В Пиянец момините родители на два пъти връщат деверите с думите: „Не е тука, сбъркали сте“ и те уж се връщат, а на третия път ги поканват да влязат.
С блага ракия се ходи и у кума. Там отива младоженецът, придружен от музикантите и други сватове. В Демирхисарско, след като ги гости кумът, отиват на „селското хоралище“ да „служи“ зетят всички с блага ракия. В Бобошево с блага ракия и китка вземат кума и го отвеждат у момкови, където веселбата продължава.
Ако се установи, че невестата не е девствена, тогава сватбата се преустановява. Всички са като попарени, младоженецът е сърдит и настръхнал, невестата – бита. Там, където срамът не може да се скрие, всички са намусени, свекървата плаче и отправя грозни хули и клетви по адрес на невестата, а някои от роднините-сватбари напускат демонстративно трапезата. Това отношение към не девствената невеста се е изградило върху разпространеното вярване, че тя носи нещастие на семейството, в което влиза. Най-често се вярва, че ще се появи епидемия и мор по добитъка. „Не дай боже, ако се случи през този същи ден да стане някое нещастие на домакина или пък някому от сватбарите, тогава вече може би живот не остава за тази невеста, защото тук (в Самоковско) са убедени, че от това всякога излиза нещастие за домакина, а най-вече за животните му“. При такъв случай младоженецът в Разложко отива в гората и вика: „Знай, горо, и ти, ке я съм зел любе облюбено и разнеси на другите гори да знаяа и тиа!“. В Оброчище, щом се разбере, че булката не е добра, свекървата дава по една хапка хляб на кучетата и казва: „Дано да е за вас!“ С това тя прехвърля опасността, заплашваща добитъка, върху кучетата. После отива и високо съобщава на животните, че булката не е хубава.
Когато невестата се окаже недевствена, не се носи блага ракия у момини. Или ако носят ракия, тя е студена, слагат й сол, подават я в пробита на дъното чаша, та ракията да изтече в момента на поемането. С такава чаша понякога черпят и другите и пеят:
Булката Ивана излязла е. . .а,
червени шишета, пробивни чаши. .
Цялата тази церемония някъде се превръща в истинска гавра над невестата. В с. Четирци (Пиянец) например е имало такъв случай: „Свекървата поставя в един зобник „пердух“ (кокоши пера), слага в него шише ракия, наполу размесена с вода, и вика някой циганин, когото ще изпрати при родителите на невестата вместо девери. После вика невестата, която е съблечена в зимника само по риза и увита в чул, препасан с конопена връв, да дойде „девер да изпрати“. Тя целува ръка на циганина, а той пеша тръгва. Стигне ли бащината й къща, вика домашните й да излязат, хвърля на земята зобника и бяга назад. Като се върне у дома, невестата го посреща, здравува го (с три целувки по образите му), дарува го с кърпа и после трябва високо да каже пред всички до три пъти: „лоша съм, нечесна съм“. А догдето пристигне циганинът, свекърът е намерил едно магаре, покрил го е с кълчищна черга, върху която качва увитата в чувал невеста да яхне магарето, но не както се язди направо, а с лице обърнато към опашката. Дават й в ръцете опашката на магарето да я държи вместо юзда и го развеждат в стаята пред кума и гостите. После я свалят и тя трябва да целува ръка на всички и да им иска прошка за стореното от нея преди венчавката. Практиката да се връща на родителите нечестната невеста, качена на магаре с лице към опашката или на кола, теглена от хора, е известна почти навред. Тя стои в бащиния си дом, докато баща й не даде голям откуп: ниви, ливади, добитък. Тези имоти не се смятат за зестра, а са обезщетение за злото.
Ако въпреки всичко невестата остане у младоженеца, задължително е да бъде окъпана. Качена на магаре или натоварена като боклук във вехти дрехи, я водят на реката, кладенеца или чешмата, където я събличат по риза, потопяват я или я плисват с няколко ведра вода. Това се върши пред очите на всичките моми и жени, пред цялото село. Накрая нечестната невеста остава в новия дом, но цял живот й натякват за това.
Ако брачната нощ не се осъществи по вина на младоженеца, в Тракия го връзват с верига за врата и го развеждат по двора като „хайванин“ (добитък).
На вода
В понеделник сутринта (неделя след венчавката, вторник или сряда) водят невестата на вода (на водата, на у да, на вода и пр.) на реката, на извора, на кладенеца или чешмата. Обредите, свързани с ходенето на вода, са еднотипни, показват сравнително слаба вариантност.
Невестата се води на вода от девера (деверите), който някъде носи сватбеното знаме, или зълвите. Придружават ги музикантите, момите, участвали в „засевките“ и другите обреди, ергени и невести. Младоженецът не участва в ходенето. В Станкедимитровско се избира чешма, която е разположена на по-високо място от къщата на младоженеца, за да върви всичко нагоре на новото семейство, а в Пирдоп за вода отиват в друга махала. Невестата носи бяло котле или нова стомна, ибрик (броят на съдовете варира от един до три) и др. Когато стигнат кладенеца, тя прави поклон с лице срещу слънцето. Ако водоизточникът е кладенец или чешма, невестата маже отвора или коритото с масло и просо, „сее“ жито или просо от ръкавите си, обикаляйки около него (нея) три пъти.
Деверът (зълвата) налива котлето с вода и го слага пред невестата (понякога участниците пускат пари в него). Тя го рита с десния си крак и разлива водата на два пъти. На третия път носи налятата вода. Среща се и обратното – тя налива, а деверът я разлива. В с. Пирин деверът и зълвата водят невестата на реката за вода с бял „крондир“ (бакър). Реката преминава през самото село, като го разделя на две, затова ходят за чиста вода на горния край, където къщите свършват. Когато стигнат до избраното място, невестата се кланя и хвърля пари в реката. Насъбралите се деца се мъчат да ги намерят и извадят. След това тя налива крондира, като загребва срещу течението. Деверът рита съда, тя отново го пълни. Невестата дарява зълвата и девера и с крондира в ръка се връщат у дома. В с. Ресилово невестата хвърля пари в коритото на чешмата, а децата ги събират. Придружаващите я запушват коритото и със събраната вода я пръскат. Тя бяга, но все нагоре и се връща до чешмата по друг път.
Докато невестата разлива вода, момите пеят:
I
Йой мари, млада невесту,
щу пуливаш, разливаш,
честом пу друм пугледваш,
дано си видиш некугу,
некугу ют милна руда,
ют милна руда руднина?
II
Девер невеста водеше
у зелените лагове,
на студените кладенци
сос два крондира зелени.
Снашица му се мольеше:
– Деверче мило,
убаво, далеко ле е водата?
А деверче й говори:
– Снашице мила,
убава, не е далеко водата.
Деверче вода налива,
снашица вода разлива,
а деверче говори:
– Снашице мила, убава,
не мой ми вода разлива,
зере я скапо купувам:
за сека капка парица,
за сека чаша жътица.
Д. Маринов съобщава, че преди е било обичай невестата да полее на всички там да се измият. Според други данни невестата дава менчето на участниците да се напият. На водоизточника невестата дарува (чорапи, ризи), а някъде само черпи с вино или ракия, като целува ръка. В замяна й дават пари или подаръци (медни съдове). Преди да тръгнат, музикантите свирят и всички се хващат на хоро. Така, играейки, се връщат към дома, но избират друг път, по който не са минали на идване. По пътя невестата се кланя, целува ръка на всеки срещнат, черпи го. Разлива по малко вода от котлето чак до дома. През цялото време върви с поглед, забит в земята, защото, „ако дигне очи към къра, няма да има берекет“.
Момковите родители, роднини и сватове посрещат невестата у дома. Тя първо дава на младоженеца да се напие, след това му полива да си измие ръцете. Полива и на останалите, след което дарува момковия род, а те съответно й връщат с пари. Някъде взаимно се пръскат. В Кюстендилско краище младоженецът бяга, не иска да се мие, а деверите го гонят и насила го докарват да се измие. Като му сипят първия път в ръцете вода, той я хвърля върху невестата, а тя пък го напръсква с кепчето. Зетьовете на младоженеца през това време хвърлят пръст или сажди върху лицето му и с това предизвикват силен смях сред присъстващите.
Смехът и закачките постоянно съпровождат поливането. „Додето се мият, а особено свекъра, свекървата, старокята, кръстникът и други от по- младите ще хвъргат на тях или брашно, или пепел.“. В Граово ходенето „на вода“ се придружава от „маскарджия“. Маскарджия става по- старият зет на младоженеца. Той изпреварва невестата на кладенеца и не й дава да налее вода. Черпят го, а той я закача, прави движения, с които имитира половия акт. На връщане изпреварва другите и се преоблича с женски дрехи, повива дърво в пелени и ляга в коритото, за да дочака невестата.
Някъде ходенето на вода и поливането са разграничени по време. Например в понеделник сутрин се носи водата, а поливането става към обед или вечерта. По същество това не променя нещата. Късното поливане е свързано с повторното канене и пристигане на сватовете за трапезата в понеделник, която е по-скромна и за по-ограничен кръг от роднини и близки.
Възможна Рекламация
