Плетенето на невестата сравнително рано загубва обредния си характер. За това допринася сходството му с прибулването, с което обикновено се слива и става негова необредна съставка. Освен названието плетене са известни още и някои разновидности от същия корен като сплитате, преплитане и др.
Времето за изпълнение на обреда се колебае в обхвата на събота вечерта, неделя преди изгрев слънце и неделя сутринта. При това положение то може да бъде слято по време с момината вечер (събота вечерта) или с приготвянето на невестата за сватбата (в неделя сутринта), без да загуби обредното си значение. Плетенето става винаги в бащиния дом на невестата. Плетят я нейните дружки – момите, които трябва да отговарят на условието да имат живи родители.
Плетенето в някои области на страната се предхожда от миене (къпане) на невестата. В такива случаи понякога обредно е и донасянето на водата. В Западна България изпращат девера (деверите) за вода с котле. Момините дружки го причакват и замърсяват водата, като хвърлят пепел в нея. На втория път всичко се повтаря. Едва на третия път пускат девера да отнесе водата. Слагат я на огъня да се грее и пускат в нея пари, цветя, жито и ечемик „неброени зрънца, че да има невестата неброени деца“. След това мият главата на невестата. Носенето на водата в с. Пирин става в неделя преди разсъмване. След втори петли (към 2 часа през нощта) сестрата на невестата (ако няма сестра, братовчедка) взема бяло бакърче и заедно с момите, които са спали у невестата, отива на реката за вода.
Държи се бакърчето да е бяло, за да са бели децата на невестата, да е бял (хубав) животът й с младоженеца. Сестрата загребва вода по посока на течението. Действието не се повтаря, а се оставя само толкова вода, колкото е загребана наведнъж. От нея нито се отсипва, нито се долива.
Връщат се и слагат водата да се топли на огнището. През цялото време на отиване и връщане момите мълчат, затова водата е „мълчана“. Събуждат невестата и я слагат да седне на малко столче с лице към огнището. Сестра й я разплита и мие косата в копанка. След това отново я сплита на две плитки. В Кюстендилско краище във водата слагат ябълката, донесена от котела с водата у младоженеца за неговото миене.
Плетенето е централен момент в обредния процес. Невестата сяда в средата на стаята на столче или на пода върху постлан ямурлук, по който са пръснати ечемик и сушено грозде, върху черга сред къщи или върху кълбета от прежда, при което се вярва, че колкото повече са кълбетата, толкова повече деца ще се родят на невестата; някъде застава права до прага и пр.
Разплитат и плетат момата най-често нейните дружки – моми, които трябва да бъдат майчини и бащини. В стаята освен тях има право да влиза само майка й. Другаде братът започва плетенето и си излиза, а момите го довършват. В Граово невестата я решат три девойки една след друга. Някъде след сресването я сплитат не по момински, а невестински. В Каменица я плетат на десетина плитки, като спускат между тях по няколко разноцветни гайтани с китки („кичушки“) на долния им край. В плитките на годеницата вплитат цветя – невен и други зелени китки, които преди това са били потопени във вино.
Докато една от момите (сестра й) мие и плете невестата, останалите пеят монотонни обредни песни, които означават, че е дошъл краят на моминството:
– Не ти ли е жал, девойкьо,
за моминско плетенье,
за мбминско носенье,
за това кревко смеенье?-
– Жал не жал, бре мои дружки,
мене ме мама обрече,
у чуждо село да ида,
на чужда каща да слушам.
II
Станала ми йе девойка
сютрума рано в неделя, (2), ле,
си я вода наляла,
йе, си я вода наляла, ле йе,
си я друшки събрала,
на друшки вели, говори, ле:
– Плетите, друшки, кусица, (2), ле,
да гледа майка, да тъжи.
Някои песни имат характер на припевки:
Чеша плива пу море,
пу сребрано курабе;
та не ми йе чешица,
туку ми йе девойкя,
злат я пръстен гонеше;
та не ми йе злат пръстен,
туку ми йе млат юнак.
Докато продължава плетенето и момите пеят, невестата плаче. Когато майката излезе от стаята разплакана, всички разбират, че тя е вече сплетена. След това й поставят бялата годенишка шамия, но без да я връзват, „разметната назад“, и забождат китки на двете й уши. Тогава тя става и целува ръка на родителите си, на сестрите си, на братята си и на своите дружки. В Източна България, където плетат годеницата в неделя сутринта преди идването на сватбата, я накичват за първи път със сукай. След това дружките й я извеждат на двора и играят весели хороводи, очаквайки сватовете.
В някои области (главно с помохамеданчено българско население) наред с миенето и плетенето е познато и къносването на невестата – „кана-гиджеси“, „къна гиджее“. То се прави след замесването на обредните хлябове в сряда, четвъртък или в събота вечер. В него участват момините дружки (замесарките). Къната (червената боя) се купува предварително или се изпраща от страна на годеника. Когато се съберат за къносването, объркват къната с малко тесто и оцет (някъде слагат квас от медениците). Първо играят хоро с къната, а след това боядисват ноктите, косата, веждите, та дори и целите ръце на годеницата.
Бръснене на младоженеца
Бръсненето, или бриченето, на младоженеца е обред, аналогичен на плетенето. То става по същото време, когато плетат годеницата, в дома на неговите родители. Затова бръсненето понякога се слива с прощалната ергенска вечер в събота или предхожда тръгването на сватовете за невестата в неделя сутринта. Бръсненето е задължително дори и в случаите, в които момъкът няма брада. Според редица сведения „на стару време не се бръснея ду свадбата“, т. е. обредното бръснене е първото в живота на младоженеца.
Бръсненето някъде се предхожда от донасяне на вода, е която годеникът се мие (къпе) след него. Много рядко се пази обредният му характер, и то главно там, където и невестата се мие преди плетенето. В Граово момковата дружина изпраща девера да донесе вода с котел. Първия и втория път момците не харесват водата, че била мътна, имала жаби, а байрактарят я разлива. На третия път приемат водата и хвалят девера, че е донесъл бистра вода от хубав извор. Там младоженецът се мие преди бръсненето.
За бръсненето на младоженеца се събира момковата дружина. Бръсне го деверът (или деверите), някой от роднините или съседите или се избира момък, който умее да бръсне – берберин (бръснар). За тези, които бръснат младоженеца, задължително условие е да бъдат с живи родители. Някъде младоженецът се бръсне от трима или от девет души, които се редуват. В обредното бръснене участват също зълвата (зълвите) и момите-певици.
Когато бръсненето става в неделя сутрин, то съвпада със събирането на сватовете. Тогава присъстват кумът и кумата, старойкята и старойкиницата, и обредът добива много тържествен характер. Годеникът се бръсне в стаята или на двора. Навън той сяда под зелено плодовито дърво, под което и тревата е зелена, или сяда на дръвника, на стол сред двора, върху похлупен шиник и пр. Бриченето в Кюстендилско става при сложена софра, на която седят вече кумът и старойкята.
Под брадата на младоженеца две моми (двете зълви или зълвата и деверът) държат бяла кърпа („прекрофката“ на невестата) , в която събират обръснатите косми. Тази кърпа е подарена на момъка от годеницата му и се донася в сито заедно с една риза на младоженеца. Понякога в Тракия пред седналия младоженец поставят върху изпратените от момата опас, риза и кърпа за лице и нос сито с пръстен, жито и огледало. По време на бръсненето музиката свири, тъпаните бият до скъсване, което е знак, че сватбарите са вече готови за тръгване.
Наредени в полукръг зад младоженеца или като го обикалят, момите пеят песни, означаващи развоя на обредния процес:
I
Бричи ми се млади младоженя,
бричили га девет берберина.
Сви бербери бричи потрошите,
Стоян бербер бричи не потроши,
на обричи млади младоженя.
II
Имаш ли, зетко ле, майка мащея,
да си та тебя, ле зетко, итро приучи,
куга идеш, ле зетко, на бабни двори,
срамно да гледаш, ле зетко, итро да думаш.
Освен известната от плетенето припевна песен „Чаша плува по море“ момите пеят на двойки с повтаряне и следната припевка:
Два кладенеца зайорани, зайорани, засипани.
– Та кой флезе да ги чисти? –
– Тошу (името на годеника) флезе да ги чисти. –
– Та кой му пръс поимаше? –
– Дана (името на годеницата) му пръс поимаше,
па на Тошу йотгуваря:
– Чисти, чисти, първо либе,
да исчистим два кладенеца,
зайорани, засипани.
Докато бръснат младоженеца, присъстващите хвърлят пари в кърпата, които след това се дават на бръснаря или се поделят от песнопойките. Деверът или момъкът, който е бръснал младоженеца, се дарява с кърпа или му се дава „бакшиш“. В „Показалеца“ Г. С. Раковски споменава, че деверът не само бръсне брадата на младоженеца, но и подстригва перчема му или китката.
Внимават събраните в кърпата косми да не се разпилеят, да не падне от тях нито едно влакно, защото се вярва, че с тях може да се направи магия на младоженеца от жена, която му желае злото. Затова кърпата се събира внимателно и се предава на свекървата, а след сватбата – на невестата, която я скрива в съндъка си. Обичайно е също космите да бъдат изтърсвани в корените на трендафилов храст или в хамбар. Понякога ги заравят под плет или ги слагат под камък, хвърлят ги на керемидите или в реката, за да не попаднат в ръцете на някого, и пр. .
След бръсненето някъде мият (къпят) младоженеца с топла вода от котел, в който има поставена ябълка. Миенето става на закрито място под надзора на деверите. След това ябълката се отнася у невестата, за да се сложи във водата, с която я мият. В с. Пирин зетят се мие преди бръсненето на столче в стаята с „търпезата“ (кумовото дръвце), обърнат с лице „къде изгрева“. Зълвата сипва вода, а калиманата го мие, избърсва го с бялата кърпа п я оставя на врата му. Калиманата тогава потапя донесените от нея три китки във вино, прави с тях кръст върху главата на зетя и слага първата китка на дясното ухо, втората – на лявото, и третата – пак на дясното. В този вид кальтатата бръсне зетя, като започва от дясната буза, после – лявата и пак дясната. Бръсненето завършва с избърсването на лицето на зетя с кърпата, за което той целува ръка на кальтатата и калиманата.
Възможна Рекламация
