Продуктово описание
- Материал: бяло злато и платина
- Ширина: около 3,0 мм Височина: 1,8 мм
- Профил: комфорт макс
- Повърхност: годежният пръстен е полиран
- Диаманти: 1 диамант 0,10 карата + 12х 0,02 карата G/vs
- Тегло в злато 14 карата: около 4 грам
- Тегло в злато 18 карата: около 5 грама
- Тегло в платина 600: около 7 грама
- Тегло в платина 950: около 9 грама
- Сертифицирани Диаманти GIA, IGI и HRD
- Срок за доставка от 2 до 3 седмици
- Всички размери от 47 до 73 са безплатни
- Възможна е индивидуална изработка на пръстен по ваш вкус
- Цената включва: годежен пръстен, гравюра и стилна кутия!
- Защо е грешно да купуваме евтини годежни пръстени?
Годежен Пръстен IM697 с общо 13 Диаманта – или 0,34 карата. При него основния скъпоценен камък е 0,10 карата и разбира се с най-висока чистота и качество G/vs. Дамите биха могли да го носят както в ежедневието си така и при изискани поводи и вечери и винаги ще се чувстват специални и обичани. Поръчайте вашия диамантен пръстен от платина с 5% отстъпка само до края на месеца.
Някога питали ли сте се как се добиват Диамантите? Бихме искали да Ви разкажем как свойството на диаманта да не гори на въздух при висока (830 – 1000°С) температура също е послужило за основа на една от легендите за добиване на диаманти. В една от провинциите на Южен Китай диамантите, изглежда, се добивали по следния начин. Хората ходели със сламени сандали по диамантоносния пясък, скъпоценните камъни прониквали в сламата, след което, изгаряйки сандалите, вадели диамантите от пепелта. Споменатите по-горе начини обаче едва ли са били пригодни за промишлен добив. Но въпреки това по онези времена добивали значителни количества диаманти. Как е протичало всъщност добиването?
Англичанинът Метхолд, посещавал Индия, пише: „…отидохме в. рудниците, разположени на две мили от гр. Холконда. В тях работеха около 30 хил. души. Едни ровеха земята, други я изсипваха в кошници, трети изчерпваха водата от ямите, четвърти отнасяха пръстта на изгладени и отъпкани площадки и я подравняваха на слоеве с дебелина от четири до пет дюйма, за да изсъхне по-бързо. На следващия ден работниците внимателно сортираха изсъхналата пръст и избираха намерените камъни. Пръстта копаеха на дълбочина във вид на квадратни и правоъгълни ями. Появилата се там вода черпеха с ведра, които се предаваха от ръка на ръка с голяма бързина.“