В неделя сутринта в дома на момъка се събират сватовете. Сватове е обобщаващо название за всички представители на момковия род, които отиват да вземат невестата. Техният брой е предварително определен на годежа и зависи от имотното състояние на двете страни, от даровете, които е приготвила годеницата. Колкото по-заможни са родителите на младоженците, толкова повече сватове се канят, толкова по-представителна е сватбата. Съставът на сватовете е разнороден в зависимост от пола и предназначението на всеки един от участниците. Жените, които придружават сватовете, се наричат сватици, свахи, сваи, зълви, звапици, дзваници и пр. Според ролята в сватбата в числото на сватовете влизат: младоженецът, деверът (деверите), кумът, старият сват, заложникът, предвестителят (предвестителите), кумата, старосватицата, зълвите, а също и неопределен брой „младоженски момци“, приятели на младоженеца. Момковият баща не винаги участва в сватбеното шествие. На всяка сватба се канят и музиканти, чието задължение е да съпровождат сватбарите навсякъде.
Докато се събират сватовете, младоженецът се приготвя за път. Той облича съвсем нови дрехи или великденската си премяна. За отличителен белег се използват различни предмети, между които най-често белият пешкир (кърпа), подарен на младоженеца от годеницата му още на годежа. Премята се на дясното му рамо или на врата. Другаде за отличие служи китката или венецът върху калпака. Връхната му дреха е заметната с качулката на главата и ръкавите са пъхнати в джобовете. Зетят в Дебърско през аления пояс е препасан със силях и въоръжен с два жълтомедни дебърски пищова. Над пищовите – босилкова китка, а над китката „прекрстените зетоски раце“. В Северозападна България младоженецът „се заметвал с опанджака си и гуждал гуглата на главата си“. В по-далечното минало в Родопите зетят е бивал покрит през главата с вълнен бял плат във вид на пояс, наречен „прекривка“, със зашита за него пара, скилидка от чесън и „мартеница“ (бяла и червена прежда) против уроки. В по-ново време вместо това на дясното му рамо пришиват „червена кюсерия“.
Отличителни белези имат и останалите сватове. По-значителни са те за девера (деверите). Подобно на младоженеца той носи венец върху калпака си или е преметнат през рамо с деверски „аглок“ – бяла тъкана кърпа или две бели кърпи. Всички сватове са закитени с китки, откъдето идва и названието „китени сватове“. В миналото китките се пришивали на калпаците, а по-късно се поставят от дясната страна върху гърдите.
Кумът (а някъде и старият сват) се взема, преди сватовете да са тръгнали за невестата. Обикновено, ако не е правена кумова вечер, деверът с байрака и музиката отива сутринта рано в неделя да го доведе, за да „го пригостят“. Ако кумът не е доведен предварително, вземането му става по пътя за невестата. То е много тържествено, защото в него участват всички сватове и е съпроводено от музика и хора.
Когато се събират у младоженеца, сватовете трябва да намерят трапезата сложена – който дойде, да завари „пуно“ . Докато тръгнат за невестата, в Родопите песнопойките изпяват на всеки от сватовете по една песен и раздават китки. В Дупнишко (Станкедимитровско) на събиращите се сватове пеят:
Збирайте се, китени сватове,
китени сватове, младоженски момци,
гора ке идете, лова ке ловите,
горска яребица, полска преперица.
Преди да тръгне, младоженецът се сбогува с родителите си. Той прави поклони и целува ръка на майка си, баща си и на по-възрастните, като им „иска прошка за мома да иде“. В Самоковско младоженецът застава гологлав пред родителите си, стъпил върху рогозка пред къщните врата, покланя им се неколкократно и целува ръка. Като „опрощаванье“ се тълкува и опасването на младоженеца, железния девер и зълвата с червен пояс заедно, при което те взаимно си целуват ръка. В Тракия тази тройка се опалва с огън – обграждат ги с памук или кълчища и запалват кръга на няколко места. Това се прави „ут уруци“.
Тръгването на сватбеното шествие е съпроводено и от редица действия от страна на другите участници и главно от майката на младоженеца. Тя най-често посипва сина си и сватовете с жито. В Разложко отварят портите и с котел вода преливат пред прага, а в Източна България заложникът излива гърне с вино. При тръгване домашните на младоженеца в Тракия потапят китка босилек в паница с вода и сол и всички се изреждат да го поръсят по челото с думите: „Каквото сме си продумали, сол и вода да стане!“. Свекървата в Западна България разпасва пояса си и го простира напречно на пътя така, че да мине цялата сватба през него. Майката на младоженеца в Самоковско разпасва пояса на сина си и го постила на пътната врата. Освен това двама момци, застанали от двете страни на вратата с голи ножове, удрят ножовете един о друг преди излизането му и няколко пъти след това зад него. В Силистренско на излизане момъкът трябва да прескочи веригата от огнището, за да се предпази от вредоносна магия.
Моментът на изпращането се съпровожда от песни, с които певиците пожелават на младоженеца успешно пътуване и благополучно завръщане. Например:
I
Збогум со здравье, юначе,
ти кя си одиш далече,
збогум со здравье, юначе.
II
Сестра брата испраща
у китени сватове
и на брата говори:
– Брате, мило братенце,
куга ойдеш момине,
немой от конь слазиня,
дур не видиш момата
бела ле е цръвена,
мошно ле е цръноока.
Някъде с песен подканят кума да повежда сватовете за невестата:
Куме, мили куме,
куме господине,
стануй, куме, кренуй!
У гбра ч’идете,
лоф да ловите, (2)
горска яребица,
полска прпелица.
Тръгването се предизвестява и с пушечни гърмежи. „Сват без пушка за нищо го не бива“, казват в Родопите, където всички, които ще ходят за момата, носят оръжие въпреки забраната на властите. Към това П. Апостолов добавя, че „ако човек се взърне по-внимателно в оръжието на сватовете, ще види пищоли без кондаци, други без чекмаци, чекмаци без кремици, счупени и ръждясали железа, като че ли нарочно за смях са ги понесли“.
Атмосферата на песните и гърмежите се допълва от звуците на музиката. Зурлите и тъпаните свирят за „поод“ (поход) и потеглянето на сватбеното шествие, както е представено и в песента, много напомня настъплението на войска:
Тегльи войска, млади баратаре,
шибай коня, кумье и старойкьо,
далеко са момини двореве,
далек, далек през синьото море!
Дори и близо да живее момата, сватовете са ходели за нея яхнали на коне, а сватиците – на коли (биволски и др). В по-ново време, когато невестата е от същото село, сватовете отиват пеша, но за нея водят бял кон. Днес сватовете ходят пеша или с леки коли и автобуси.
На тръгване сватовете се подреждат в определен ред. Най-отпред са главните обредни лица, предвождани от байрактаря. Някъде музикантите вървят пред сватбеното шествие. Следват ги деверите (единият носи знамето, а другият – бъклицата), кумът и старият сват, младоженецът и младоженските момци. Зад тях, насядали в колите, са кумата и старосватицата със свахите. В Северозападна България „сваите са на колата, „златните кочии“, сватовете, са на своите „бели атове“ или „враньи конье, старокята е напред с оруглицата и сватбата се поклатва“. В Източна България старисватът нарежда свитата на младоженеца така: най-напред вървят свирците, подире им язди заложникът с пълна бъклица вино, след него – бързоконците на два реда, след тях е женихът, от дясната му страна е старият сват, а от лявата – деверът. Старосватицата нарежда зълвите в колите, където те стоят прави, а тя сяда помежду им.
Държи се сватовете да минат за невестата по път, по който няма да се върнат, защото вярват, че в противен случай невестата ще овдовее и ще се върне при родителите си.
За тръгването на сватовете се съобщава предварително у невестата посредством предвестители, които изпреварват шествието, като се състезават помежду си. Те присъствуват във всяка сватба и имат различни имена: бър- зоконци, преварници, преварци, прдварници, пряварници, варници, утйчняци, утръчняци, утечници, елчйе, прябразници, меджижйе и др. Тяхната задача е да стигнат моминия дом, да занесат вестта за приближаващата сватба и да се върнат обратно при сватовете. У момини ги посрещат с бъклица вино и ги даряват с кърпи. Някъде на първенеца дават бъклица с вино, която той занася на кума в знак, че у момини са готови да ги посрещнат. В Дупнишко (Станкедимитровско), а и другаде има само един утръчняк, който към средата на пътя взема разрешение от кума, като му целува ръка, и тогава отива тичешком у момини. Предвестителите в някои области трябва не само да занесат вестта, но и да изпълнят някои допълнителни поръчения. Между проварниците в Родопите е и деверът с мъжкия стяг. У момини ги посрещат песнопойките с невестиния стяг. В момента на срещата деверите и песнопойките „сборичкват двата стяга“ и деверът взема невестиния срещу откуп, като го съединява с момковия и ги връзва заедно с нова кърпа. Така ги носи до края на сватбата. В Тракия преварниците „търчат на скъсване“ боси и по долни ризи и гащи, „та сторюват абер“.
В Калипетрово, Силистренско, меджижиите са жени, яхнали пръчки, които разсмиват сватбата. В задълженията на някои предвестители влиза и преодоляването на препятствия, но на тези моменти ще се спрем по-долу.
Сватбеното шествие с много шум и музика пътува за момини. Ако пътят е дълъг, момите имат възможност да изпеят много песни „по път“, някои от които са особено обикнати:
Убава Елко, Елено!
Кога пойдоме за тебе,
вишни череши цафтея;
кога се отам врънаме,
вишни череши узрея,
а девере ги берйя,
Елки ги скути турия,
па си на Елка говорат:
– Убава Елко, Елено,
колку се за тебе майме –
кога пойдоме от дома,
вишни череши цафтея,
сега череши узрели.
По пътя се изпълняват всички желания на кума, зълвите пеят и играят, заложникът прави смехории. И така – докато стигнат дома на невестата.
Посрещане на сватовете у момини
Преди да посрещнат сватбеното шествие, момини създават редица препятствия, които сватовете трябва да преодолеят, за да бъдат допуснати у дома и да вземат невестата за венчаване. Препятствията ще бъдат проследени паралелно на движението отвън навътре, от селото, махалата към дворната врата, вратата на дома и стаята.
Когато невестата е от друго село, препятствията започват още с навлизането в селището или махалата. Роднините на момата причакват сватовете въоръжени с дълги прътове и се правят като че ли не ги пускат, но те „смушкват конете и със сила минават това препятствие“. В Граово момковата дружина има разправии с младите съселяни на момата, които преграждат пътя с тръни и греди и по този начин ги принуждават да се върнат. Сватовете обаче упорстват, изваждат пищови, загърмяват пушки, запяват сватовски песни, сякаш се канят да влизат в бой, шибат конете и преминават каквито и препятствия да са натрупани. Не са редки и случаите на сбивания.
Главното препятствие обикновено е пред дворната врата на моминия дом. Стигнат ли дотам, най-често заварват вратата здраво затворена и пазена от момините момци. В Бобошево, Дупнишко (Станкедимитровско), Препречват входа с вили, лопати, мотики, кола, дървета, талпи, камъни – каквото набързо им е паднало на ръце. Сватовете насилват да навлязат, но момините роднини не им позволяват. Те улавят кума, свекъра и свекървата, държат ги здравата и искат откуп. . . Настроението е и весело,
но и сериозно, а някои са изтръпнали – дали тая шега няма „да стане наистинка“.
С атмосферата на съпротива някъде хармонира и песента на момините дружки, която призовава сватовете да се върнат назад:
Каква магла спротй наше село!
Ю маглата кьитени сватове!
– Назат, назат, кьитени сватбве,
ваша е таврата, наша е момата!
Понякога препятствията пред дома на невестата са такива, че целят да изпитат силата, сръчността и умението на сватовете. В този смисъл своеобразно изпитание се явява превземането на моминото знаме със сила. В Тракия пряпорът на невестата е закачен на дълга и гладка върлина, която освен това е намазана с масло и лой. Момчета или деца от страна на младоженеца трябва да се покатерят по нея и да снемат кърпата. В други случаи пряпорът е закачен на висока овошка и деверът трябва да го откачи. В този момент гайдарят „свири на пеливанлък“ . Характерна както за Родопите, така и за Тракия е борбата между моминия брат и девера за превземане на пряпора като условие за посрещане на сватовете. Вариант на това е борбата между зетя и шурея във Велешко. В Североизточна България деверът със сваления момин байрак в ръка заедно с другия девер, който държи чаша вино и кравай, обикалят каруците на сватовете три пъти по посока, обратна на движението на часовниковата стрелка. След това деверът счупва пръта на знамето и го хвърля на две страни, а пешкира прибира.
Разпространено изпитание, подобно на гореописаното, е свалянето на предмет, поставен върху дълъг прът или плодно дърво в двора на невестата. За целта се използва ябълка, но може да бъде също и дюля, лук, китка или кърпа. Ябълката в с. Стрезимировци.Трънско, е накичена с „перья“ и се нарича „китка“; тя е везана, т. е. обвита с разноцветни конци – в с. Бохова; вързана в кърпа и до нея е поставено звънче – в с. Реяновци; закачва се заедно с плетени от момата чорапи – в с. Долна Мелна и т. н.. В Тракия на високо дърво закрепват чаша с вино. Във всички случаи сватовете трябва да свалят поставения предмет с пушечен гърмеж. И тъй като много от сватовете са въоръжени, все някой успява да го свали. Който успее, получава дар от невестата кърпа или чорапи.
Едновременно с атмосферата на отпор и съпротива момините родители и роднини дават израз на желанието си да посрещнат сватовете с „добре дошли“. Тези чувства, както ще видим и по-нататък, непрекъснато се сменят рязко, преминават в своята противоположност. Първото свидетелство за това: са песните на момините дружки, които поздравяват пристигащите сватове
I
Идат бързи сватуве
и по-бързи кумове.
– Дали ги вятър дунесе,
или ги доплав дуплави? –
– Ниту ги вятър дунесе,
ниту ги доплав дуплави;
сама ги мома дуведе
на моминине дворуве.
II
Я надзръни, девойкина мале,
зададе се товай темен облак!
Не е било товай темен облак,
но са биле китени сватове,
надойдоа у момини двори.
III
Що се лъщи од оная страна?
Дал йе вода, или йе войвода,
или си йе манастир у гора,
ил йе сънце у дзид задзидано,
или са си китени сватове?
– Ни йе вода, нито йе войвода,
нито ми йе манастир у гора,
ни йе сънце у дзид задзидано,
туку ми са китени сватове. . .
IV
Добре дошле, китени сватове,
добре дошле у момини двори!
Наша е момата, ваша е тафрата!
На сърдечното „добре дошли“ сватовете отговарят с любезни поздрави и благопожелания. Младоженецът целува ръка на момините родители и на по- възрастните роднини. С особени почести посрещат младоженята в Кюстендилско. Момината майка изнася трикрако столче, поставя го до коня му, покрива го с черга, а върху чергата – „ралник“ (палешник) и кесия с пари. След това тя му помага да слезе от коня. Вярва се, че ако той стъпи върху поставените вещи, ще бъде добър къщовник и стопанин.
Наред с радушния прием се демонстрира и отрицателно отношение към пристигането на младоженеца. В Добруджа, когато той преминава входната врата, момините ергени го удрят с юмруци. Този акт на съпротива е породил практиката младоженецът да влиза заобиколен от своите родственици.
При пристигането на сватовете невестата, скрита у дома, се стреми да види първа момъка през определен предмет. Тя то поглежда през сито, „за да бъди сит от нея“. Скрита зад вратата на стаята, където е чеизът й, тя наблюдава момчето и сватовете през пръстен или през нищелки. В Каменица невестата, скрита в стая, „проглежда“ сватовете през дупката на свит в колело женски пояс, за да я обичат момчето, свекърът, свекървата и др.. В Тракия тя гледа през пръстен или колак от прозореца и търси да зърне младоженеца. Ако той гледа към къщи в момента, когато го забележи, смята, че е добро предвещание; ако гледа в друга посока – не е на добро. Булката се старае да види първа младоженеца (в Добруджа), като гледа през пръстен или през кърпа. С криенето й са свързани две спорадично срещани вярвания. По-разпространеното е, че този от младите, който пръв види другия, ще живее по-дълго. Според второто той ще е „глава“ в новото семейство.
В следващия момент невестата излиза да посрещне сватбата. Тя е облечена все още във всекидневните (бащините) си дрехи и наред с целуване- то на ръка извършва и други действия. Ръсенето с вода и посипването с жито е почти повсеместно разпространено. В Северозападна България невестата застава пред сватовете и ги ръси с босилкова китка с вода от бяло котле и хвърля жито от бакърен сахан на четири страни. След това бързешком се прибира у дома. В Силистренско булката се извежда от заложника. Навън е поставено пълно котле с вода и босилкова китка, сахан с просо и в него – яйце. Тя настъпва и счупва яйцето, разпръсва просото на четири страни пред сватбарите и ръси с китката 3 пъти, след което разлива котлето и се връща в къщи. В Оброчище булката хвърля ябълка върху сватбарите. Вместо невестата в Пещерско някой от близките й пръска ечемик върху момковите сватбари, докато се изкачат всички на чардака или влязат в къщата. В Тракия и в Североизточна България след ръсенето с ечемик невестата се прибира, като се оглежда в огледало. При срещата младоженците си разменят и някои предмети. В Пиянец те си сменят годежните китки и пръстените. Другаде момата излиза да поздрави сватовете, когато те седнат на трапезата. Води я брат й облечена в делнични дрехи. Тя целува ръка на кума, а след него и на всички останали.
През това време момите пеят:
Брат сестра водеше
по бащини дворове,
а сестра му се мольеше:
– Братко ле, мило братенце,
полека ме води, братко,
да ода, да се наода,
по бащини равни двори;
да гледам, да се нагледам,
на бащини мили дворове.
Сватовете заварват у момини трапезата сложена. На нея сядат обикновено по-старите сватове – кумът, старият сват, свекърът, а също и младоженецът. Някъде момината трапеза има характер на почерпка – слагат само ракия или вино и мезета, за да „подапнат и пивнат“ по нещо, докато прибулват булката. В други случаи тя е угощение с гозби, вино и ракия, донесени предварително от момкова страна. През това време момите и ергените играят хоро. Някъде сватовете дори направо се хващат на завареното хоро.
Младите сватове – деверът (деверите), зълвата и младоженецът (а някъде свекърът или кумът) имат задължението да влязат в стаята на невестата. След посрещането на сватовете тя се заключва в стаята си заедно със своите дружки и брат си, които не пускат „момковите пратеници“ да влязат. Това препятствие трябва да бъде преодоляно със сила и откуп. Зетят удря вратата три пъти с дясното си коляно, а вместо отговор момините дружки запяват:
На бий, зетю, вратата,
момана не йе втасала,
мома йе още глупава,
даруве не йе напрела,
даруве, йоще спапуве.
В Перущица железният девер рита вратата до три пъти, а момите отвътре му пеят:
Стой, деверо, не бий врата!
Не е врата ут жулязу,
най е врата суу дърву,
суу дърво явуруву,
явуруву, дъфинуву.
Другаде диалогът за отварянето на вратата се свежда до кратки ултимативни искания: „Отвори!“ – „Плати!“, които се повтарят трикратно.
Откупът от няколко дребни монети е даден и достъпът до невестата е осигурен. С влизането си в стаята младоженецът се стреми да настъпи десния крак на невестата със своя десен крак. Това се тълкува като знак, че невестата ще му се подчинява. В отговор тя му се покланя. Другаде настъпването е резултат на надпревара – който от двамата успее пръв да настъпи другия, ще се чува неговата воля. Понякога настъпването става след прибулването. Зълвата или кумата внася даровете за невестата, след което я обличат, прибулват и обуват.
Възможна Рекламация
