Много двойки, които от години живеят заедно, а някои от тях имат и дете, не планират да се женят, а предпочитат фактическото съжителство. Причините, които се изтъкват, са много – повече или по-малко основателни, практични или принципни, истински или просто прикриващи нещо друго. Някои от най-често споменаваните доводи са: „Бракът е остаряла институция“, „Нямаме нужда държавата да благославя любовта ни“, „Бракът не променя нищо, тогава за какво ни е?“ или дори „Бракът само може да влоши нещата!“
Всъщност това са глупости на търкалета, които след време може да вкарат тези хора в лоши житейски ситуации. От сключването на граждански брак значителна полза има цялото семейство. Майките посрещат младоженците в ресторанта не само с мед, а и със сол, която символизира солените мигове в живота. Гражданският брак ви дава закрила именно в тежките житейски моменти.
Бащинство
Съпругът по закон се признава за баща на детето и бащинството много по-трудно се оспорва – само по исков ред, и то единствено от майката и самия съпруг в едногодишен срок. Това създава сигурност както за мъжа, така и за жената. Когато няма брак, мъжът следва да припознае детето и това припознаване може да бъде оспорено от всяко лице с правен интерес, на практика без ограничение във времето. Излиза, че спестявайки си една административна процедура (гражданския брак), семейството попада в друга административна процедура (припознаване).
Осиновяване
Единствено в качеството на съпрузи две лица заедно могат да осиновят дете. Бракът освен това е значително предимство, ако ли не и задължителна предпоставка, що се отнася до предварителната проверка на Агенцията за закрила на детето.
Осигурителен стаж, наследствена пенсия, добавки
Единствено съпругът има признаване на осигурителен стаж при определени условия при полагане на грижи за другия съпруг, който е инвалид. В някои случаи преживелият съпруг има право на наследствена пенсия, материална помощ и добавка към пенсията.
И ако пенсията и помощите от държавата почти сигурно не стоят на дневен ред за хората, които тепърва избират дали да сключат брак, то наследяването, за съжаление, може да възникне във всеки момент.
Наследяване
Съпрузите се наследяват един друг. Преживелият съпруг поделя поравно наследството с децата. При наличие на завещание съпругът има запазена част в размер на минимум една шеста от наследството, когато има три или повече деца наследници.
Съпружеска имуществена общност
Съпружеската имуществена общност, която беше единственият възможен режим на семейното имущество при стария Семеен кодекс, а сега е един от трите възможни режима, предоставя известна сигурност на съпруга, който се грижи за децата, за домакинството и извършва дейност,
която не е свързана с получаването на приходи, но въпреки това допринася с другия съпруг за благоденствието на семейството. Режимът гарантира обща собственост на всички вещни права, придобити по време на брака, независимо от това на чие име са записани.
Семейно жилище
Възможно е обитаваното от съпрузите жилище да е лично имущество на единия от съпрузите. Независимо от това продажбата му може да става само със съгласието на другия съпруг. При определени условия след развода съпругът може да получи семейното жилище, което е собственост на другия съпруг, докато децата навършат пълнолетие. Нещо повече – съпругът може да получи жилището, дори да е собственост на близки на другия съпруг, за срок до една година, стига да са му предоставени родителските права.
Настойничество и попечителство
Съпругът е настойник или попечител по закон на ограничено или на пълно запретения си съпруг.
Право на издръжка
Неработоспособният съпруг получава издръжка от съпруга си, дори и след развод.
Право на фамилно име
Само съпрузите имат възможност да сменят или добавят фамилиите си към своите.
Права, свързани със здравния статус
Съпрузите имат право да получават информация за здравния статус на партньора си, както и на други действия, свързани със здравето и живота му.
Право на свиждане
Правото на свиждане между съпрузи не може да се ограничава.
Процесуални права
Съпругът има право да бъде защитник на партньора си по граждански и наказателни дела. В почти всички останали случаи защитникът трябва задължително да бъде адвокат. Съпругът има и право да отказва да свидетелства срещу партньора си, както и да отказва да даде показания, които биха го уличили в престъпление.
Бракът е гаранция, че съпрузите няма да вземат прибързани действия по отношение на връзката си. Бракът също така много по-видимо и по-силно изразява отдадеността на съпрузите един към друг, което намалява опасността от намеса в живота им.
Имуществени отношения между съпрузите и предбрачен договор
„И всичко Мое е Твое, и Твоето Мое, и се прославих в тях.“ Евангелие от Йоан 17:10
Да, ама не съвсем. Един от документите, които трябва да носите за сключване на граждански брак, е декларацията, в която наред с това дали сте най-общо казано добре, уточнявате и в какъв режим на имуществени отношения ще бъде бракът ви. Вариантите са три: режим на общност, режим на разделност или предбрачен договор.
Режим на съпружеска имуществена общност
Ако не уточните нищо, по подразбиране остава режимът на съпружеска имуществена общност (СИО) и няма нужда от никакви допълнителни действия от ваша страна. Това впрочем е бил единственият вариант за всички, сключили брак до 2009 година.
При СИО, казано на прост език, когато единият от съпрузите гледа децата, готви вкусни яхнии и бърше прах с невротична отдаденост, а другият ходи на работа и взема заплата и с нея купи апартамент, автомобил или вила, то собствеността е обща на двамата съпрузи. Няма значение, че само единият е дал парите. Няма значение дали заплатата е по-голяма, отколкото яхнията е вкусна. Няма значение, че в документите е вписано само едното име. Двамата са съсобственици поравно.
Звучи справедливо, но това е, преди да чуете изключенията: лично имущество остават фирмените дялове, акциите, влоговете, фотоапарата на сватбения фотограф, въдицата на любителя рибар и не че има някакво значение, но четките за зъби. Тоест общо повече или по-малко от 97% от активите в държавата. Фактът, че основната част от имуществото и от големите активи са съсредоточени в юридически лица и винаги са лично имущество, донякъде минимизира значението на режима на имуществените отношения. Все пак при евентуален развод единият от съпрузите може да изисква парично обезщетение, ако докаже, че е допринесъл за придобиването на въпросните лични вещи и вземания на значителна стойност, в това число и като например се е грижил за децата. Лично имущество са също и всичко, придобито преди брака, наследствата, подаръците и даренията, печалбата от тотото.
Режим на разделност и предбрачен договор
При режима на разделност имотите и вещите, придобити от единия съпруг, си остават негово лично имущество. И тук при евентуален развод, другият съпруг може да иска парично обещетение, ако докаже принос за придобиването, както и да се възползва от други права, които му дава законът, когато става въпрос за семейното жилище и когато той е получил права да отглежда децата.
В брачния договор, за да е валиден по българското законо-дателство, се уреждат само имуществените отношения. Това означава, че не може да се договори например, че всички деца от брака ще бъдат кръстени „Валери-младши“, че трябва да се използва единствено общият на младоженците профил във фейсбук и че единият от съпрузите ще готви яхния три пъти седмично, а по-сериозно погледнато – например при развод за кого ще останат родителските права.
В брачния договор може да се договори например:
• Личното жилище на единия съпруг с брака става съсобствено на двамата. Това е удачно при хипотезата, когато и двамата съпрузи преди брака имат собствени жилища, като след брака единият съпруг се пренася при другия, продавайки апартамента си, и двамата използват парите за ремонт и за недалновидно голямо количество еклери.
• При развод страните няма да си дължат издръжка или пък че едната страна ще дължи издръжка на другата, като може да се уточни и размерът.
• Да се включат и клаузи с потенциално възпиращо действие, например собствеността на даден общ имот да остане за невиновната за разтрогването на брака страна.
Смяна на имената
Във вече споменатата няколко пъти декларация за сключване на граждански брак всеки от съпрузите може да избере дали да запази собственото си фамилно име, да добави фамилията на съпруга си или да смени изцяло своята фамилия с неговата. Въпреки традициите това са варианти не само за жената, но и за мъжа. Познат ми е един случай на младоженец, който добави фамилията на съпругата си в знак на голямо уважение към семейството й.
След сватбата имате 30 дни да оправите документната бъркотия, която настава във връзка със смяната на името ви, тоест трябва да подадете заявление за смяна на лична карта, шофьорска книжка, талон и международен паспорт.
Църковен брак
Изисквания за сключване на църковен брак
Необходими документи
1) Акт за граждански брак
По инерция от миналото в повечето църкви се изисква свидетелство за граждански брак преди осъществяването на венчавката. Всъщност не е необходимо да има граждански брак, за да има църковен, като въпросът е разгледан след няколко страници.
2) Кръщелни свидетелства на младоженците и кумовете
Задължително и младоженците, и кумовете трябва да са православни християни. Това се установява с кръщелните свидетелства. В някои църкви се сключват бракове и без да са представени свидетелствата, тоест на честна дума. Нямам спомен от нито една от всичките сватби, на които съм бил, в православна църква да са венчани православен християнин и католик, протестант или принадлежащ към някоя друга християнска деноминация. Същото се отнася и за кумовете, въпреки че имаме една сватба с кум католик.
Кои лица не могат да се венчаят
1) Не могат да се венчаят роднини с кръвно родство по права линия и по съребрена линия до пета степен включително. В това отношение гражданският закон забранява браковете между роднини по съребрена линия до четвърта степен включително, тоест църковният канон е по-строг.
2) Забраната няма особено практическо приложение, тъй като съвременният морал налага значително по-широки граници, в които подобни отношения биха били неприемливи. Така например втори братовчеди биха могли да сключат и граждански, и църковен брак, тъй като са роднини от шеста степен по съребрена линия, но едва ли такъв брак би бил обществено приемлив. Все пак забраните осигуряват защита срещу бракове по сметка за преразпределяне на неоткрити наследства.
3) По сватовство (двоеродие) до трета степен и от четвърта степен само случаите двама братя да вземат две сестри и брат и сестра да вземат сестра и брат.
Сватовство настъпва между роднините на двама съпрузи. Свекърът и тъстът например стават роднини по сватовство от втора степен. Така е, защото всеки от бащите е роднина по права линия от първа степен с детето си и събирайки аритметично двете степени, получаваме втора степен. Дядо на единия съпруг и баба на другия съпруг са роднини по сватовство от четвърта степен (две степени от дядото до внука му съпруг и аналогично две степени от бабата до внучката й съпруга). За тях няма пречка да сключат брак – забраната за роднини от четвърта степен по сватовство се отнася само за двама братя да вземат две сестри или брат и сестра да се оженят за сестра и брат.
4) По Светото кръщение – първа степен, и от втора степен следните: кръстници да встъпят в брак с родителите на своите кръщелници.
Първа степен по Светото кръщение означава, че кръстник не може да се ожени за своя кръщелник. Хипотетично би било възможно кръстник да сключи брак с детето на своя кръщелник – забраната за брак при втора степен родство по кръщение е установена единствено за кръстниците и родителите на кръщелниците.
В гражданския ни закон има още една забрана, която не е налице в църковния канон. Тя се отнася до лица, между които осиновяването е създало отношения на роднини по права линия (например майка и син) или отношения на братя и сестри.
Kакво трябва да носите в църквата
✔ Големи ритуални свещи, свързани помежду си с панделка Горят по време на целия ритуал, е
✔ Ритуална чаша
От нея свещеникът ви дава да отпиете по време на ритуала. Не забравяйте да махнете етикета от дъното.
✔ Червено негазирано вино
✔ Погача и мед
Свещеникът ви захранва с тях. В някои църкви медът е заменен с шоколадови бонбони.
На кои дати може да се сключи църковен брак
Според свещенослужителя, който ви се падне, бихте могли да се ожените и в забранени за църковен брак дати. В такава ситуация обаче не бихте ли могли да минете и без венчавка?
В общия случай забранените дни за сключване на брак се спазват. Все пак като сватбен фотограф съм присъствал на православен църковен брак в зала на хотел по време на Великденските пости, които са най-строгите, и тогава цъrковните бракове са много по-забранени от обикновено. Снимал съм венчавки и през Богородичните пости, които също са строги, както и през Петровите, които са по-леки и често много кратки, а в някои години и не присъстват в календара.
Що се отнася до съботите, както всеки знае това е най-популярният ден за сватби от седмицата и повечето църковни бракове се сключват без никакви проблеми в този ден. Само че през 2009 година Светият синод се опита да въведе забрана за венчавките в събота, а по-късно остави само неясното за повечето хора словосъчетание „срещу неделя“. Тълкуването на какво означава „срещу неделя“ дава поле за разсъждения, като повечето от мненията все пак потвърждават, че в събота не е правилно да се правят сватби и то никога не е било правилно. Но в случая младоженците не са виновни – те отиват в църквата и искат да сключат брак на дадена дата, а свещеникът ги записва. Неведоми са пътищата църковни. Три религиозни двойки, на които бях сватбен фотограф в последните години, избраха неделя за сватбата си главно поради тази причина.
Официална информация от Българската православна църква за дните, през които не може да се сключи църковен брак, има в издавания от нея „Православен църковен календар“, който последно открих на касата на хипермаркет през януари на съответната година. Ето и информацията в малко по-достъпен вид за забранените дни и периоди за венчавка:
На първо място това са четирите многодневни поста в годината, като най-строги са Великденските и Богородичните пости.
• Великденските пости всяка година започват и приключват на различни дати. Бракове не могат да се сключват още два дни след Великден.
• Богородичните пости всяка година са по едно време – от 1 до 14 август.
• Петровите пости са от неделята девет седмици след Великден до Петровден, който е на 29 юни. Когато Великден се пада през май, Петровите пости са най-много три дни, а в някои години не присъстват в православния календар.
• Коледните пости – от 15 ноември до 25 декември всяка година.
На второ място това са Господските и Богородичните празници, повечето от които са неподвижни (на една и съща дата всяка година). Забранен е денят на празника, както и предишният ден. Тези празници са:
• Кръстовден – 14 септември
• Рождество Христово – 25 декември
• Богоявление – 6 януари
• Сретение Господне – 2 февруари
• Свето Благовещение – 25 март
• Цветница – всяка година на различна дата
• Възнесение – всяка година на различна дата
• Петдесетница – всяка година на различна дата
• Преображение – 6 август
• Успение Богородично – 15 август
• Рождество Богородично – 8 септември
• Въведение Богородично – 21 ноември
Брак не се разрешава и на 29 август – Отсичане главата на Йоан Кръстител.
Задушниците са:
• Месопустна задушница или Голяма задушница. (В съботата преди Месни заговезни и една седмица преди Сирни заговезни) – всяка година на различна дата.
• Черешова задушница (в съботата преди Петдесетница) – Всяка година на различна дата.
• Архангелова задушница (в съботата преди Архангелов- ден – 8 ноември).
Може ли да се сключи църковен брак преди или изобщо без граждански брак
Години след приемането на новия Семеен кодекс на 1 октомври 2009, част от свещенослужителите продължават да не могат или да не желаят да възприемат, че с влизането му в сила беше отменена и последната светска забрана за сключването на църковен брак преди гражданския и днес може да се сключи църковен брак, без да има сключен граждански брак. Трудности има преди всичко в църквите, където почти не се правят сватби. В популярните храмове, освен в редки случаи, пречки няма.
Практическото значение на възможността за сключване на църковен брак преди гражданския е, че младоженците имат по-голяма възможност при организирането на часовете за църква и ритуална зала. Доскоро те трябваше да съобразяват часа за църковния ритуал да бъде винаги след гражданската церемония. Когато младоженците се подписват на изнесен ритуал в рамките на избраното за сватбата заведение, то е и неоправдано всички след това да се транспортират до църквата само за да се върнат пак на същото място 40 минути по-късно.
От новото положение може да се възползват и двойки, които желаят да сключат само църковен брак. Както вече споменах по-горе, с новия Семеен кодекс се въведе и режим на разделност на имуществото, както и възможността за предбрачен договор – при всяко положение бракът е по-добрият вариант за една връзка, а за договарянето на имуществените отношения имате пълна свобода.
Настоящата ситуация е резултат от процес, започнал на 27 май 1945 година, когато се приема закон, с който в бъдеще единствените валидни бракове стават гражданските. До този момент гражданският брак не съществувал и хората се женили в църквите. Малко известен факт е, че през 1935 година сме били близо до приемането на оптималното решение, а именно възможност младоженците да избират между граждански и църковен брак, като и двата акта да имат правно значение. За съжаление, това не се е приело.
При смяната на режима в България сред целите на новата комунистическа власт е било отслабване влиянието на църквата, като една от първите стъпки е била приемането на Наредба-закон за брака, която наложила три неща: единствено валиден брак станал гражданският брак; отпаднала юридическата валидност на църковните бракове в бъдеще; църковен брак може да се сключва, ако преди това има сключен граждански брак. За да се спазват нормите на наредбата, се въвела и наказателна отговорност за свещениците, които венчаят младоженци без сключен преди това граждански брак. Тази концепция от гражданското законодателство съответно е преминала и в църковните повели.
Днес всичко това е отменено със закона – през 2001 година в Наказателния кодекс и през 2009 година в новия Семеен кодекс, тоест няма никаква пречка да се сключи църковен брак преди гражданския.
Продължава и неудобното положение хора да се женят по два пъти в сватбения си ден. Много по-добре би било да се признае юридическа валидност и на църковния брак и двойките да избират какъв брак да сключат.
Как протича венчавката в църквата
Според храма, където се провеждат, венчавките имат нюанси в протичането, както и различна продължителност в зависимост от изпълнението на отделни чeтения, молитви и песнопения. Във всички предпочитани църкви времетраенето на церемонията не превишава 20 минути, докато в църкви в много малки населени места, както и в такива с няколко брака в годината, е възможно венчавката да продължи и един час.
Ритуалът се състои от две части: обручение и венчание. Обручението е нещо като символичен годеж. Извършва се в преддверието (притвора) на храма. Народните суеверия, които църквата всъщност не харесва много, са си пробили път и тук: Твърди се, че е добре при влизането в храма и двамата младоженци да стъпят първо с десния крак.
Свещеникът подава на младоженеца и после на младоженката запалени свещи, които са свързани помежду си, и прочита молитва.
Молитва при обручение:
Боже вечни, Ти, който неразделно съчетаваш и в единство правиш съюза на любовта неразрушим; Ти, който благослови Исаак и Ребека и техните наследници, като яви своето обещание; Ти сам благослови и тези Твои раби (имената на младоженците), упътвайки ги към всяко едно добро дело, понеже си милостив и човеколюбец.
Отчето взема венчалните пръстени и поднасяйки ги три- кратно последователно към младоженеца и булката, повтаря по три пъти за всяка халка: „Обручава се божият раб (името на младоженеца) на божията рабиня (име на невестата) в името на Отца, и Сина, и Светаго Духа“, на третия път халката се целува от младоженеца, съответно булката, и след това се поставя на безименния пръст на дясната ръка. Пръстените не се поставят докрай, защото след това кумата, а в някои църкви кумът или свещенослужителят три пъти разменят пръстените. Ритуалът приключва с молитва отправена от свещеника до Господ да благослови и утвърди обручаването.
Втората част от брака – венчанието, протича в средата на храма пред маса с поставени на нея кръст, евангелие, венци или корони, червено вино, ритуална чаша, хляб, мед.
Молитва при венчание:
Ти, който си създал човека и от реброто му си създал жената. И Ти го съчета с помощницата му, че така бе угодно на Твоето величество – да не бъде човек сам на земята. И сега, Ти, Владико пресвети, протегни ръката си от светото си жилище на нас, Твоят раб (името на младоженеца), защото чрез Тебе се съчетава мъжът с жената, събери ги в единна мисъл, венчай ги с любов, съвъкупи ги в единна плът, дай на утробата им плод, за да добият благи чеда и за да пребивават неосъдени в този живот.
Боже пресвети и пречестни, създателю на всяка твар, Ти, който претвори реброто на нашия праотец Адам чрез своето човеколюбие в жена и рече, че „не е добро човек да бъде самотен на земята, та да му сътворим помощник“. И като я благослови рече: „Растете и множете се, и напълнете земята и я притежавайте.“ И двамата съчета ведно, като заради това рече: „Ще остави човек баща си и майка си и ще се прилепи към жена си и двамата ще бъдат една плът.“ Тях Господ ги събра и човек не може да ги раздели. Благослови Ти своя раб Авраам и развърза лоното на Сара и го направи баща на много народи. Ти на Исаак дари Ребека и благослови техния плод – Яков и Рахил. Ти съчета и чрез него яви дванадесетте патриарси, събра ведно Йосиф и Асенета и им дари плод – децата Ефрем и Манасия. Ти свърза Захарий и Елисавета и яви техния син, Предтечата, с пречистото си раждане. И от Йесеевия корен отхрани Приснодевата и в нея се въплъти и се роди за спасение на човешкия род поради неизреченото си дарование и голямата си благост. Ти дойде в Кана Галилейска и благослови брака, който стана там, и за да проявиш Твоята воля, направи чудо с него – законното съчетание, из което да се роди чедо. Ти, сам, Владико пресвети, чуй тази молба на молещите се към Тебе – както там, така и тук дойди с Твоето невидимо присъствие, благослови и този брак и дай на Твоя раб (името на младоженеца) мирен и дълговременен живот, целомъдрие и любов един към друг в този съюз на този свят, жизнено семе и благодат за чеда и ги сподоби с неувяхващия венец на славата, та чедата им да видят своите чеда. И дай им (имената на младоженците) от росата на небесните висини и от благата на земята и изпълни дома им с пшеница, вино и масло и с всякаква благодат, и всичко, от което се нуждаят, им дарувай, и всякакво желание за спасение, защото Ти си Бог милостив и щедър в своето човеколюбие. И Ти въздаваме слава с безначалния ти Отец и с пресветия и благ и животворен Дух и сега, и завинаги, и във вековете, амин.
Свещеникът взема короните или венците и произнася сакралната фраза: „Венчава се божият раб (името на младоженеца) на божията рабиня (името на младоженката) в името на Отца, и Сина, и Светаго Духа.“ Действието е аналогично на момента с пръстените – фразата се произнася общо шест пъти – три пъти, след което короната се целува от младоженеца и се полага на главата му, и още три пъти, след което другата корона се целува от булката и се полага на главата й.
Кумът с прекръстени ръце хваща короните и ги разменя три пъти, като през това време свещеникът пее „Господи Боже наш със слава и чест ги венчай!“ И тук има още едно народно поверие, за което ще си посипете главата с пепел, ако питате отчето дали е вярно – не било на късмет, ако кумът чукне короните една в друга, докато ги разменя.
Съществен момент от църковния брак е четенето на Евангелие от Йоан 2:1-11, където се описва първото чудо на Исус Христос. Преди да започне, свещеникът приканва всички гости да станат на крака – тогава се разбира и кой не внимава в церемонията.
1. На третия ден имаше сватба в Кана Галилейска, и Иисусовата майка беше там.
2. Поканен беше на сватбата също Иисус и учениците Му.
3. И като се привърши виното, казва Иисусу майка Му: вино нямат.
4. Иисус й казва: какво имаш ти с Мене, жено? Още не е дошъл часът Ми.
5. Майка Му рече на служителите: каквото ви каже, сторете.
6. Имаше там шест каменни делви, поставени за миене по иудейския обичай, побиращи по две или по три мери.
7. Иисус им казва: напълнете делвите с вода. И напълниха ги догоре.
8. Тогава им казва: налейте сега и занесете на стария сват. И занесоха.
9. А когато старият сват кусна от водата, що се бе превърнала на вино (и той не знаеше, отде е това вино, а служителите, които бяха донесли водата, знаеха), той повика младоженеца
10. и му каза: всеки човек слага първом доброто вино и, когато се понапият, тогава по-долното, а ти си запазил доброто вино досега.
11. Така Иисус тури начало на чудесата Си в Кана Галилейска и яви славата Си; и учениците Му повярваха в Него.
Десетките чудеса на Исус Христос са предимно свързани с премахване на страданието – изцеление, възкресяване, спасение на гладни и с контрол върху природата. Актове с монументално и пределно значение за отделния човек или за огромни групи от хора. Ако ги сравним с първото му чудо, то е по повод на един маловажен и незначителен случай – свършило пиенето на сватба. Тъй като Бог знае всичко и не греши, то не би могло да се приеме чудото за нещо случайно и спонтанно, а напротив – за закономерно и в пълна степен отразяващо волята на Господ. Разказът за сватбата в Кана възвестява, че малките моменти на щастие, веселбите и пируването са също толкова присъща и важна част на човешкия живот, колкото са и страданието, греховете, раждането и смъртта. Нещо повече – те са богоугодни и човек не трябва да се отдава само на терзание, сивота и аскетичност, за да получи единение и да бъде праведен пред Господ.
След прочита на Евангелието свещеникът дава на младоженеца и после на невестата да отпият по три малки глътки от чашата с виното, след което ги захранва с хляб и мед.
Младоженците и кумовете се хващат за ръцете и под напътствията на свещенослужителя обикалят около аналоя (масичката) три пъти. Няколко пъти отецът ги благославя, а те отвръщат с поклон. Венчавката завършва с молитва за Божията благословия за новото семейство и сваляне на короните.
Някои свещеници отправят и напътствени слова към младоженците в свободна форма. Други приканват гостите да поздравят младоженците. В църквата към Софийската духовна семинария е станало традиция да правим снимка с младоженците пред олтара.
В някои църкви младоженците излизат първи, което почти винаги е неудачно, създава задръствания на входа и въпросителни кога, как и накъде да се хвърлят късметчетата. В повечето църкви младоженците излизат последни, което е и оптималният вариант – гостите са вече отпред, ръкопляскат и могат да се втурнат за някое от хвърлените късметчета. Така както го гледаме по филмите.
Възможна Рекламация
