Първо се пристъпва към искане на съгласие за брак, известно под названия като: сватосване, сватуване, питане, просене, посакванъе и др., но още по-често искането на момата се отбелязва с названието на лицата, които са натоварени да изпълнят това задължение: сватовници, сватове (сват и сватя), женихли, момари, слугници, стройници, сводници, углавници, згудичари, зговорджии, снобници, удумници, тъкменджии и т. н.
Правило е винаги момковият род и момъкът да изпращат сватовници в дома на момата и сватосването да става у момини, а не обратно. „Даже да остарее момата, и както казват, да артиса, пак не се унизява да изпраща тя удумници, а ще се старае да нагоди работата, щото да й изпратят.“. Смята се за голям срам мома да прати да иска момъка. Ако се случи такова нещо, дружките й на присмев я наричат „молана“.
За сватовници се избират предимно мъже роднини: чичо, вуйчо, брат и др., близки или съседи. Понякога сватовник (сговорджия) става и бащата на момъка, ако няма доверие на друго лице, че ще успее да се справи с възложената му задача. В Тракия слумниците „трябва да имат живи родители, които да не са от повторно венчило, а и самите те да са с живи жени и да не са се повторно женили“ . Някъде спазват изискването да бъдат нечетно число . Държи се още да бъдат сладкодумни и опитни в сватосването, да умеят да похвалят ергена, дома му, да убедят родителите на момата, че няма да сгрешат, ако я омъжат за техния момък.
Времето за искане на момата не е строго определено. Локалните разновидности варират в границите на традицията. Най-често искането става в сезона на сватбите – през есента или зимата. Някои описания точно определят деня. Например В. Икономов сочи като дни за годяване в Дебърско свети апостол Петър и свети пророк Илия – дни, в които стават и сватбите. За целта бащата на ергена, „като научи желанието на своя син, той час избира един от своите за стройник и в самия ден Петровден го проважда при баща е на определената вече мома, да го попита склонява или не.. Другаде се спазва искането на момата да става в определен ден от месеца, например при новолуние, „когато има нова месечина“ . Изборът на време се конкретизира и с оглед на дните от седмицата. Държи се сватовниците да отидат у момини на хубав ден (неделя, понеделник) в зависимост от местното разбиране за това. Във Варненско женихли ходят в неделя, понеделник или вторник с оглед годежът да стане в сряда вечерта или срещу неделя. Макар че не е изключено сватовниците да отидат у момини през деня, най-предпочитано време за подобно гостуване е вечерта. Държи се посещението да остане в тайна заради това, че не се знае какъв ще бъде отговорът. „Те не се събират да отидат заедно у момата, а по тайни пътища отиват един по един – страх от „лоши очи“, от магия за разтуряне на годежа ги карал да правят така.“ . Пак по същите причини поканването на снобник и изпращането му у момини в Пещерско става сутрин преди разсъмване, т. е. пак по тъмно..
Има редица моменти от изпращането на сватовниците, които на пръв поглед не правят впечатление, но отбелязването им в някои описания е от съществено значение за протичането на сватуването. В Пещерско например преди тръгване снобникът бива устно упълномощен и почерпен с ракия от бъдещия свекър, който го благославя за успех в предстоящото дело. В Перущица гощават удумниците и тогава ги изпращат с благословии. С други думи, създава се настроение, различно от всекидневното, което подчертава изключителността на момента. Към това трябва да прибавим сведенията за външния вид на пратениците. В с. Голица, Варненско, женихлите отиват „натруфени, нагиздени“.
Доброто настроение, изисканата външност личат и в тяхното поведение. При пристигането в дома на момата следва нова поредица от задължения, които се редуват със задължителните моменти от държането на момините родители и роднини. Срещаме ги в различни съчетания и съотношения, които се определят не само от местната традиция, но и от всеки конкретен случай. Когато сватовниците излизат, те трябва да бъдат със засмени лица, да поздравяват домашните весело. Домакините отговарят по същия начин, защото според Д. Мишев „в която къща има девойка на възраст за годяване, у момини стават рано и обикновено със засмяно лице посрещат посетителите си. . По същия повод Гълъбов пише:„Домашните на момата, даже и да не са усетили, че гостенинът е удумник, посрещат го с голяма учтивост и с весели засмени лица. У нас, през есенно време, когато стават удумванията и годявките, в къщите, у които има моми, посрещането на гостите, без разлика, става извънредно учтиво и любезно. А това го правят, за да не би по погрешка да нанесат оскърбление на някой удумник, който може би е в полза и на момата“.
Поведението на посрещалите не е единственият знак, че в съответния дом се очакват сватовници. Там, където дните за искане на момата са определени, домакините предварително са почистили и подредили къщата си. Например в Якоруда времето за главежи трае от 26 декември до 8 януари. Този период го наричат „кьоравата неделя за младите“. Специалният гост веднага забелязва има ли мома за даване в тоя дом, или не, ако през посочените дни кучето стои все затворено или вързано. Когато влезе у дома, гостът хвали на висок глас, че коридорът е добре изметен, че всичко е сложено в ред. Той казва: „Я не сам бил янлъш, беллие ке тука има мома“. В Чепино, където няма така строго определен период за годежи, подреждането на къщата става в момента на посрещането, след съответен знак от страна на пратениците, че са девоснопове. Този знак се състои в особено провикване, или както местните жители казват, „прирукат на капията“. То е толкова типично за този край, че е станало основа за нарицателен израз: „Прирукале му на капията“, т. е. „заискали му дъщерята“. Щом чуе този знак, момата грабва метлата и мете, та като влязат гостите, да не намерят непометено. След това постилат и нова черга.
Във всички случаи гостите биват поканени да седнат. От този момент на посещението за къща, в която има женска челяд, произлиза обръщението към гостите, които се колебаят да седнат или не: „Седнете, та да ни седнат и сватовници!“ В знак на уважение към гостите сядат и домашните, които са на възраст над 20 години, и то ако са женени.
Към задължителното поведение на сватовниците влизат и някои по- специални моменти. Например в Родопите момарите гледат да престъпят прага на къщата с десния си крак, в Рупчоско носят в ръцете си по един клон от слива или череша с листа, а зиме – от елха, в Североизточна България – сурова пръчка или трънка (Варненско). Във Варненско жените ходят женихли, надянали хурка с къделя.
Най-широко разпространено действие е разравянето на огъня в огнището. В Североизточна България едната от женихлите слага донесената сливова или от друго плодно дърво пръчка в огъня, откъдето е останало обръщението: „Какво туряш пръчките в печката като някой женихъл!“. Много често това действие е съпроводено и от устно пожелание, водещо началото си от заклинание. Жената, която разравя огъня в с. Боряна, нарича: „Както гори огъня, тъй гори нашия момък за вашта мома! И тъй да гори вашта мома за нашия момък!“. За да даде знак за какво е дошъл, удумникът в Перущица улавя машата (в по-старо време разравял и огъня) и казва: „Айде да фана машата, тъ да ми съ фане думата“. Според обясненията на информаторите тези действия и думи са едновременно знак, че гостите не са обикновени посетители, а имат специална мисия, и в същото време с тях се цели да се осигури успех на начинанието.
Диалогът между сватовниците и домакините е най-важната съставка от сватосването. Материалите показват, че най-често те направо разкриват целта на посещението от страна на сватовниците пред родителите на момата. Например след традиционните поздрави моминият баща пита гостите: „Ако бог дал, какво ве носи тадева?“ „Чухме – отговарят углавниците, – оти нашето момче и вашата мома се аресали, та дойдохме да ве питаме, ке ни я дадете ле за снаа и т. н. Разговорът продължава все в същия дух, докато се разбере дали родителите на момата са склонни да я омъжат за въпросния ерген. Макар и не така често, но достатъчно разпространено на територията на страната е искането на момата да става иносказателно. Разнообразието на иносказателните формулировки би могло да се сведе до няколко групи.
Има случаи, когато сватовниците се явяват у момини като ловци. Ето как изглежда диалогът по записи на Д. Маринов: „Имали сте соколица и нашия сокол връти около нея; дошле сме, ако можеме да е фанеме! – казва един от мъжете-сватове. – Ако имате принка и ако можете, фанете я; ние я не криеме. Она, като зела да фърчи на широко, вече не е наша – отговаря бащата. . .“.
Най-голяма по брой на записи и обхват на разпространение е групата на случаите, при които сватовниците отиват у момини като търговци (или просто купувачи). Те съобщават на домакините, че са научили за продаваната от тях стока (юница, мъска, даначка, хубаво вино и т. н.) и искат да я закупят. Трябва да отбележим, че освен при сватосването иносказателно се изясняват и материалните взаимоотношения между двете договарящи се семейства още и на годежа.
Значителен е броят на случаите, когато сватовниците отиват в дома на момата и съобщават на родителите й, че търсят юничка за своето бикче, крава за своя вол, юрдечка за своя юрдек, патка за своя паток и т. н. Примерите от света на домашните животни имат близки съответствия и в сферата на бита. В този смисъл може да се цитира записаният във Варненско разговор, в който домакините питат женихлите за какво са дошли. Един (или една) от тях отговаря: „Ний додохме за вашия оракчий, за нашия демитчий“ .
Към следващата група могат да бъдат отнесени случаите, при които сватовниците отиват да искат момата, като казват, че са изгубили свое до- машно животно и са дошли да си го потърсят. Най-често това е юница, за която чули, че е затворена в стадото на домакините. Загубеното може да бъде и вещ. В Тракия търсят загубен „аманед“. В Добруджа (у главанците) отиват да искат своя ръченик, който момата неволно взела на кладенеца предишната вечер. Ето един пример от записите на Хр. Вакарелски: „Загубили сме юниче, чухме, дошло тука, та идем да го дирим.“ Ако родителите на момата са склонни, след като са се досетили за кого искат момата им, отговарят: „Може и тука да е, ама нека сепочудиме, некасепозапитаме,па вие си идете за сега.. .“
Друга група включва случаите, при които сватовниците предлагат да съединят своя зид (дувар) със зида (дувара) на момини, своите овце с техните.
Има и случаи, в които углавникът-свекър казва на домакина, че е видял и харесал трендафила в градината им и го иска за своята градина. Следва отговор на съгласие или отказ под предлог, че на новото място трендафилът няма да се хване.
В отговор на сватовниците родителите на момата обикновено благодарят, задето са били „почетени“, и ако не са съгласни да дадат дъщеря си, отговарят, че тя е още малка, не им е за даване и т. н., напр.: „Хубаво, ама не сме втасали“; или: „Нашата мома е още малка, не си е дотъкала още даровете, тази година нещем я жени още, да й се понарадваме, да ни пошета“ и т. н. . При това много се внимава да не обидят или засегнат пратениците на момъка, защото, както казват в Каменица, „за мома и циганин да попита, ти не се сърди: нея секи може да поиска и на секого с благо може да се откаже.“
В случай че родителите на момата са склонни да я дадат, пак не бързат ясно и категорично да отговорят. На бързото съгласие не се гледа с добро око, „да не рекат, че зад вратата стояла“. Отговорът е неопределен, но благосклонен. В него се вмятат изрази като: „Ако е на добър час“, „Ако ще бог, ще бъди“, „Да си поразмислими и ний, да попитами дъщеря си, да видими момъка, да поразпитами и ни, а ви сутра пак заповядайте!“. В Североизточна България, когато женихлите са жени, бащата на момата се крие и майката ги връща под предлог, че трябва да пита и мъжа си.
Освен преките отговори при сватосването са познати и отговори чрез символични действия. В Северозападна България например, ако бащата на момата е решил вече да я даде, той заповядва тайно, без да го усетят сватовете, да напълнят бъклицата на момковия баща с вино.
След неколкократно връщане – най-често до 3 пъти, а и до 7 или 12 пъти, бащата на момата дава съгласието си, макар и не без уговорки, че много са подранили, че е „арно да почекат още малко време“ и други подобни. Най- после става така, както е описано от Й. Захариев: „Момините родители казват: „Па да прашаме (питаме) и нея (момата – б. м., Р. И.), да видиме она какво к’е рече“.“ Родителите й знаят, че тя е съгласна, защото им е вече съобщила за „нишана“, който е позволила да й грабне момъкът и не го е поискала назад, но попитат ли я открито пред углавниците да каже последната си дума, момата ще рече: „Па-а, какво кажат тата и мама. . . но язе сам согласна.“.
Отговорът на момата е в същност край на преговорите и бащата на момъка (или някой от сватовниците) изважда скритата в пояса си бъклица ракия и черпи първо родителите на момата, а след това и останалите, при което благославя: „На добър час, свато! Дано са збъди работата!“ Отговарят му: „Дай боже!“, „Да ти е сладичко, свато!“. Чуват се провиквания от рода на „Ама сладка ракия, ха-а-а!“. Пиенето на ракия е знак за постигната договореност. С това мисията на сватовниците се смята за приключена, ако сватосването по-нататък не се слее с малкия годеж.
У народа не е липсвало желание, когато се прави сватба, тя да бъде „изиграна“ отначало докрай по неписания сценарий на традицията. Нещо повече, изпълнението на всички обреди е било въпрос на дълг, завещан от деди и прадеди. Като се вземат пред вид и възгледите на народа за брака, става ясно защо всяко семейство, всеки родител се е стремял да направи хубава сватба на сина си, да даде дъщеря си по правилата на обичая. От друга страна, изпълнението или неизпълнението на всички обреди е зависело изключително от материалното състояние на двете сватуващи семейства, от общото равнище на икономиката в селото и областта. Това проличава още в предсватбените обреди. При нормални условия сватосването не се слива с годежа, който се дели на малък и голям. В зависимост от конкретния случай обаче изпълнението на обредите може да се сгъсти до максимум, така че и сватосването, и малкият, и големият годеж да бъдат слети в едно или да се разпрострат в необходимия брой последователни гостувания у момини. С цел да се постигне пълнота на изложението, тук ще бъдат описани годежните обреди в техния най-разгънат вид.
Възможна Рекламация
