Брачното събиране, или съставяне, на младоженците е най-важният момент в сватбата. Успешното му протичане, постигането на положителен резултат, от който зависи семейният живот на младата двойка в бъдеще, е целта и смисълът на целия обреден процес, на всички обредни действия преди и след този момент, известен в народната терминология под името сводене, свеждане, свеждане. Употребяват се и изрази като „пускаме коч“, „младенците лягат“ и т. н. Изброените названия залягат и в основата на термина за целия обреден комплекс „сватба“.

прочети

Сватбената трапеза се слага веднага след посрещането на младоженците или в неделя вечерта, а някъде с прекъсване от два-три часа се дава угощение и по обед, и вечерта. Макар че от редица записвачи тази трапеза се характеризира като ядене, пиене, музика, хора, песни, или накратко – като веселба, тя се съпровожда от важни за сватбата обреди.

Трапезата се прави най-често в дома, но понякога маси се редят и на двора. В някои селища, колкото и да е студено, трапезата се реди само навън. Трапезите са дълги и от двете им страни нареждат столове. Те се покриват с дълги покривки („хлебници“). В по-далечното минало са ги редели направо на пода. Начело на трапезата слагат сватбеното дръвце. Това най-почетно място (зад дръвцето) се заема от кума, в Северозападна България – от старокята, а някъде се заема от момковия баща. В Западна България, където кумът и старойкята са равнопоставени, двамата сядат един до друг зад „башчите“ си, но кумът заема първото място. По някои села за различните гости се редят отделни трапези.

прочети

Раздялата на невестата с родителите, роднините и родния дом е последният обреден момент преди тръгването на сватбеното шествие. Този момент е известен като прощаване, опрощаване, опроствание и др. Прощаването съдържа редица обредни действия, песни и музика, които създават повишена емоционална атмосфера.
Невестата (или двамата млади заедно) застава с лице към изгрева на слънцето. При нея идват първо бащата, майката, братята, сестрите и другите хора от рода. Невестата се покланя на всеки един от тях и му целува ръка. В зависимост от родствената връзка тя ги дарява с ризи, кърпи, чорапи. Род-нините от своя страна й дават пари или подаръци. Докато продължава прощаването, певиците пеят;

прочети

Приготвянето като сборно понятие обединява обличането, прибулването и обуването на невестата. Някъде то включва също и миенето и плетенето, което е резултат най-често от стеснението на цикъла. Тук ще очертаем първите три момента.

Обличането на невестата в повечето материали не е обреден акт. Описанието започва с момента, в който годеницата е вече пременена с нова невестинска премяна, готова да посрещне сватовете. Когато обаче се цели да се подчертае новият социален статус на момата, преходът се експлицира и чрез обредната смяна на бащиното облекло с облеклото, донесено от младоженеца. След като посрещне сватовете, облечена с дрехите на баща си, момата в Дупнишко (Станкедимитровско) ги съблича и облича дрехите, донесени от младоженеца . Независимо от това, дали обличането на невестата става преди или след пристигането на сватовете, в Пиринския край то се предшествува от редица предпазни магически действия. Дрехите се теглят на кантар, „да минат през желязо, оти младите още не са се събрали“, кадят се с тамян или прекарват през нищелки. Обредът в някои райони се свежда само до обличане на връхната дреха. В Разложко например зълвата облича момата с кожуха (кюрка), който тя донася в бохча, изважда косите й и ги спуща над него.

прочети

В неделя сутринта в дома на момъка се събират сватовете. Сватове е обобщаващо название за всички представители на момковия род, които отиват да вземат невестата. Техният брой е предварително определен на годежа и зависи от имотното състояние на двете страни, от даровете, които е приготвила годеницата. Колкото по-заможни са родителите на младоженците, толкова повече сватове се канят, толкова по-представителна е сватбата. Съставът на сватовете е разнороден в зависимост от пола и предназначението на всеки един от участниците. Жените, които придружават сватовете, се наричат сватици, свахи, сваи, зълви, звапици, дзваници и пр. Според ролята в сватбата в числото на сватовете влизат: младоженецът, деверът (деверите), кумът, старият сват, заложникът, предвестителят (предвестителите), кумата, старосватицата, зълвите, а също и неопределен брой „младоженски момци“, приятели на младоженеца. Момковият баща не винаги участва в сватбеното шествие. На всяка сватба се канят и музиканти, чието задължение е да съпровождат сватбарите навсякъде.

прочети

Плетенето на невестата сравнително рано загубва обредния си характер. За това допринася сходството му с прибулването, с което обикновено се слива и става негова необредна съставка. Освен названието плетене са известни още и някои разновидности от същия корен като сплитате, преплитане и др.

Времето за изпълнение на обреда се колебае в обхвата на събота вечерта, неделя преди изгрев слънце и неделя сутринта. При това положение то може да бъде слято по време с момината вечер (събота вечерта) или с приготвянето на невестата за сватбата (в неделя сутринта), без да загуби обредното си значение. Плетенето става винаги в бащиния дом на невестата. Плетят я нейните дружки – момите, които трябва да отговарят на условието да имат живи родители.

прочети

Не е прието на сватба да се ходи без покана, макар че жителите на селището вече са предизвестени за започналото събитие. Каненето, или калесването, заема особено място в сватбения цикъл, защото и най-близкият роднина, ако не е калесан да вземе участие в сватбата, не присъствува. Пословичен е изразът сред народа „Некалесан гост е готово магаре“.

Поканата за участниците в сватбата се предхожда от калесвапето на кума. В области, където има и стар сват (старойкя), непосредствено след кума се кани и старият сват.
Кумът заема централно място сред обредните лица. Задължително условие е той да бъде женен и да участвува в сватбата със съпругата си. Названията за кумската двойка са различни: „кум и кума“ (кумица), „кръстник и кръстница“, „калтата и калимана“ (кальтята и калимана), „нону и нона“ и др.

прочети

Названията за сватбеното знаме в България са разнообразни и могат да бъдат групирани в няколко ядра: байрак (байряк, бар як); пряпор (пряпо- рец, пряпура, прапур, пряпул); уруглица (руглица, феруглица, фуруглица, ве- руглица); стяг; ламбур и др. Правенето му зависи от местната традиция и съхранеността на сватбената обредност. Обредните действия могат да се сведат до еднократен акт или да се разпрострат в рамките на неколкократни събирания,които обуславят цялостността или разкъсаността наобредното време. Общо казано, сватбеното знаме се прави преди тръгването на сватовете за невестата в понеделник, сряда, четвъртък, петък, събота, та дори и в неделя сутринта. Най-често данните сочат четвъртък или петък, при което знамето се съчетава със засевките, следва непосредствено след тях. В югозападните области се изисква то да се приготвя „на новина“, т. е. на нова месечина.

прочети

Кога стават сватбите? „Сватбите синор нямат“, казва народът и в пояснение на тази мисъл се допълват забранените за женитба дни . Подобно на другите фактори, предхождащи брака, и женитбеният сезон е регламентиран от традицията понякога до такава степен, че сватбите се превръщат в съставка на народния календар.

Определяща времето за сватби е спецификата на труда. Тъй като преобладаващата част от българското население в миналото се е занимавала със земеделие, може да се твърди, че предпочитано време за сватби е късната есен и зимата. Това е времето, когато селскостопанската работа намалява до минимум, прибран е плодът на полския труд, „бравите са най-угоени, виното е в най-голямо изобилие“. За да потвърди доколко не е прието да се правят сватби в разгара на полската работа, 90-годишната баба Гюнка от с. Ресилово, Станкедимитровско, обобщи местната традиция в израза: „Летна невеста и зимни кутрета тука не карат“. За редица селища обаче, в които земеделието се счита като второстепенен поминък, летните сватби са обичайно явление. В Дебърските села например те стават на Илинден, Петровден или Богородица, „понеже мъжете от селата са повечето по чужбина, по работа, по майстурлук, и тогава се връщат по домовете си. Всички сватби в едно село се правят в един ден.“.

прочети

Малък годеж
Съществуват различни наименования на малкия годеж. Понякога те се отличават от названията на големия годеж, в други случаи разграничават единия от другия чрез поставяне съответно на „малък“ и „голям“ пред съществителното, носещо основното значение. Покрай общоприетото малък годеж са известни още: малък главеж (малок главеш), малка углава, тъкмеж, сговор, нишан, лишан, белег, бъклица, запие, запиване, запивък, главил, главенству, оглава и др.

За разлика от сватосването малкият годеж не е таен, но страхът от клюки и магии за разделяне е карал искащата страна да бърза. Затова често той е ставал на другия ден след искането на момата. Още по време на сватосването сватовниците са заявявали кога ще отидат на годеж. В случай че не са били упълномощени да правят това, момкови допълнително изпращали човек да съобщи на момини кога ще отидат.

прочети