Отбулването на невестата става главно в неделя след венчавката преди брачната нощ или в понеделник след ходенето за вода. Известно е под названията открие, открев, откривате, отбулки, разкриване, развесване, развиване и др. Изпълнители са кумата, кумът, кумът и кумата заедно, и деверът. По-рядко в тази роля се срещат заложничката, помайчимата, свекървата и пр.
Макар и еднотипен в изпълнението, обредът варира по отношение на мястото и средството – държи се къде и с какво ще бъде свалено булото. Най-често разбулването става в къщи, но то се прави и под зелено плодно дърво или трендафил, на двора в градината, на дръвника, на кладенеца и др. Невестата сяда с лице към изгрева. Рядко булото се сваля с ръце. Обикновено за целта се употребяват сурови пръчки от плодно дърво, трендафил, шипка (един, два или повече броя) или жегъл, а по-рядко – точилка, вретено, кавал, тръстика. Покривалото на невестата се навива около пръчката, като се почне отпред и с трикратно повдигане на третия път се отмята назад. В Бобошево, Дупнишко (Станкедимитровско), кумицата сваля прекровката на невестата със „сукалкя“ (точилка), като навива върху нея прекривката чак до самото чело и пак я развива. Повтаря се до три пъти, защото се свързва с вярването „както сукалкята не се дели от синията, на която се точи тестото, така и невестата да се не дели от своя съпруг през цял живот“. В с. Добърско, Благоевградско, където калманата разпревесва невестата с три лозови, трендафилови или дрянови пръчки или пък с точилката, изрича и следните заклинателни думи: „Аз те разпревесвам, до амин да се не веспревесиш!“ . При това заедно с булото се сваля и венецът. Когато отбулването става на кладенеца, отбулващият сяда върху обърнатия котел, булката се навежда и той с навиване сваля булото й. В Перущица всички сватбари заедно с невестата отиват в зимника при някоя по-голяма бъчва, пълна с червено вино, където ги придружава гайдарят или цигуларят. Невестата взема бял котел и го напълва с вино от бъчвата. След това железният девер взема прекривката на две сурови пръчици от главата й, та я захвърля на бъчвата. В Падеш, Благоевградски окръг, кумът и стареко откриват невестата в двора пред буре, на което е сложена тепсия с жито, ечемик и цветя. Кумът с трендафилова пръчка навива булото на невестата и венеца, а после и това на момчето, като ги благославя.
Характерен момент при разбулването на невестата са благословиите, които се изричат от кума. Словото понякога се придружава от подходящи обредни движения, които целят да удвоят неговата сила. Например в Кюстендилско краище кумът взема решето с жито, снема моминската кърпа (шамия) заедно с мрежата и с шамията загребва жито из решетото, сее наоколо и благославя: „Айде, аирлия нека е! Колку зърна, толку вайди господ да даде! Да остареете, да побелеете като Стара планина! Колко по кола клинчета, толку вам сйнчета господ да арйже!“ и пр..
В редица селища на Западна България отбулват не само невестата, а двамата младоженци едновременно. Ето как става откриването в Пиянец: „Кумът доближава една до друга главите на младоженците и ги покрива с „яшмак“ (бяла тънка забрадка). Подават му сурово клонче от плодно дърво, което той обвива с оня дял от яшмака, който е откъм момчето. С така засуканото клонче в яшмака кумът удря лекичко младоженците по гърба и високо изговаря: „Да сте вековити, да сте непроменити!“ А сватовете едно- гласно отговарят: „Амин, дай боже!“ И тогава сваля яшмака от главите им. В някои села откриването на невестата става малко по-другояче. Както са събрани младоженците един до друг с доближени глави, кумът става от трапезата и казва: „Дай, кумице, яшмако и „рачнйко“. . . да открием младоженците!“ Дават му едно жегло от ярема на колата, туря рачника върху главата на младоженеца, а яшмака върху главата на невестата, замотва рачнйко и яшмако и след горната благословия сваля покривките. А шестте моми пеят. . .“.
Булото се хвърля върху плодно дърво или на покрива на къщата. В Силистренско деверите с жеглите снемат булото в четвъртък преди слънце и го хвърлят на стряхата или на някое дърво. Старокеницата в Северозападна България сваля венците и превеса и ги дава на младоженеца. Той скъсва венците и ги хвърля на четири страни. В Оряховско, където венците са босилкови или от друго цвете, свахите вземат от тях семе и сеят в градините си, за да им дойдат годежници.
Естествено продължение на разбулването е забраждането („забражданье“, „забраждание“). Невестата се забражда с бяла забрадка – атрибут на ом,жената жена. В повечето случаи едно и също обредно лице извършва разбулване го и забраждането, а ако са двама, единият сваля булото, а другият поставя забрадката. В Дупнишко (Станкедимитровско) кумът и кумата един след друг откриват и прекриват три пъти прекровката на невестата и последния път кумата, като я открие, забражда невестата.
Трикратното забраждане се свързва и с отхвърлянето на забрадката от страна на невестата. В Кюстендилско краище кумата „хвърля приготвения яшмак (бяла забрадка) върху главата на невестата, ала последната го отхвърля, понеже не иска да се примири с новото си положение – не иска така лесно да се признае за жена, свидно й е да се прости с моминството“.
След забраждането невестата се кланя и целува ръка на кумата или на лицето, което го е извършило. Докато продължават разбулването и забраждането, момите пеят песни, които напомнят на невестата за изминалото моминство и за предстоящите й задължения:
I
Жалба ли ти е, дружке ле, за руса коса?
Жалба ли ти е, дружке ле, за зелен венец?
За зелен венец, дружке ле, като ясно слънце,
за смесни китки, дружке ле, като ясни дзвезди,
за смесни китки, дружке ле, за криво перо,
за криво перо, дружке ле, за седенкьи,
за седенкьи, дружке ле, за беленки.
II
Невесто, бел цвет долете,
на тебе паде, невесто,
абер ти донесе, невесто,
свекра да слушаш по от бащицу,
свекръву да слушаш по от майчицу.
От момента на забраждането невестата носи забрадката до края на живота си. За значението й за омъжената жена Д. Маринов пише: „Гологлава да ходи означава най-голямо безчестие и никой не може и не трябва да види гологлава жена. Ако случайно забрадката й падне, тя си покрива главата или с ръце, или с престилката, или с някоя кърпа. „Ще си раздера забрадката от тебе“ е узречица в Западна България, която означава, че е изчерпана и последната капка от търпение.“.
В поредицата обредни действия, които означават благополучния край на сватбата, е и развалянето на сватбеното знаме. На много места то е загубило обредния си характер. Времето и мястото за развалянето на сватбеното знаме варират. Общото за всички варианти е, че то става след венчаването на младоженците пред или в дома на момъка. Най-чести са случаите, когато го развалят след ходенето за вода и разбулването на невестата, но това става и след черквата или по пътя за дома на младоженеца, а също и веднага щом сведат новобрачните . Разваля се от девера или младоженеца, който изважда ябълката и я изяжда, разшива кърпата и разчупва пръчката, като хвърля парчетата на четири (две) страни. В Тракия пряпорът се разтуря от момите, които са го правили. Известни са случаи за хвърляне на дръжката през къщата, върху покрива на черквата, в реката, върху неженен. Внимава се мартеницата (конецът), с която е било шито знамето, да не се къса. Тя се носи на „гахтана“ на булката. В Пирдоп, след като невестата „запреде“, дават й да разшие пряпореца и с копринените конци, които извади от него, да ушие „огръле“ за риза, дадена й от свекървата. Кърпата се прибира от невестата или свекървата.
Сватбата завършва с въвеждане на невестата в домакинския труд на новото семейство и гощаване на „шетачите“ (“слугниците“, „слуговниците“, „изметчиите“ и пр.).
Обредно е първото почистване на къщата след сватбата. То се прави във вторник, понякога в сряда, а когато цикълът е съкратен – в понеделник веднага след ходенето за вода. Невестата се залавя да измете къщата, а деверът три пъти разхвърля боклука, за „да се учела да мете“. Най-после събират сметта в „калтатувата тава“ и деверът я изхвърля.
Другаде сватбарите играят лудо хоро, та изпокъртват къщата, „за да се учела булката да лепи“. В с. Пирин невестата и зълвата, като се върнат от вода в понеделник, започват да метат стаята, където е била „кальтатовата търпеза“. Двете се хващат за метлата, правят с нея трикратно кръст от единия ъгъл на стаята до другия, а след това от третия до четвъртия срещуположен ъгъл. Събират трохите и ги слагат в цедилка. Дават на невестата да близне три пъти един кокал от трапезата, за да яде всичко, когато забременее. Тогава отиват в градината и хвърлят сметта под трендафил, за да цъфтели младите като трендафила. Невестата дарява зълвата с кърпа и се прибират след всичко това у дома.
Вместо метенето в някои селища на Родопите обредно е миенето на съдовете. В понеделник сутринта невестата измива съдовете и ги нарежда на мивката, а деверът ги разхвърля до три пъти. На третия път той я оставя да ги подреди. В Добруджа, където почистват във вторник или сряда, изметчиите впрягат булката в рало, уж да орат с нея из къщи, правят си шеги с младите, „мажат“ камината (огнището) с шапката на младоженеца, уж помагат на булката.
Някъде е прието след сватбата младоженците да ходят в гората за дърва. В Родопите те донасят „разтикач“ – дървото, с което се „стиква“ пещта, когато тя гори, а в Пещерско за дърва ходи само зетят, а двамата с невестата ги разтоварват от коня, като всеки от тях гледа да заграби дървата от своята страна и да ги постави на мястото им. След това се гощават с девера и зълвата.
Запридането е една от най-широко разпространените видове дейности, в която невестата се въвежда обредно. То става или веднага след завършването на обредите, или една седмица по-късно в понеделник. В тази работа невестата се въвежда от девера, който осигурява хурката, вълната и вретеното. Той или ги купува, или сам ги прави. В Родопите деверът отсича две зелени дрянови пръчки и прави от тях хурка и вретено. Запасва хурката и заприда три нишки. След него заприда зълвата по същия начин и тогава дават на невестата. Държи се вълната да бъде бяла. За направата на хурката освен дрян използват още пръчка от плодно дърво, трендафил или леска. Запредените от девера три нишки се поставят на трендафил. В Бобошево, ако невестата не желае в началото на брака да има деца, на първата нишка прави толкова възела, колкото години не иска.
Угощението на „шетачите“ и на близките роднини е последната сватбена трапеза. За нея някъде приготвят специални ястия (пача, „плакети“ и пр.), но по-често се изяждат обредните хлябове от кумовото дръвце. От деня на тяхното правене до края на сватбата е минало много време, така че тези хлябове са станали почти негодни за ядене. Затова от тях се приготвя попара. Ако е постно време, попарата се прави със зелева чорба, а ако е блажно – със сирене. Сухият хляб се троши на ситни залъци, смесва се със сирене и се залива с вряла вода. Яде се с големи лъжици и по повече, защото не се прави икономия от нея, както се икономисват другите хранителни продукти, за които казват „това не е попара“, т. е. не е евтина. В Северозападна България началото на яденето е обредно. Като се сложи попарата в три паници на синията, старокята пръв ще кусне от всичките паници, а след това ще започнат и останалите. Докато ядат попарата, пеят песни за донасянето на скръбна вест от седем кукувици, че майката, чиято мома е „синош донесена“, се е поболяла. Тази последна трапеза в Бабук се нарича „изметчи вечер“. На нея прислужват младоженците.
Краят на сватбата означава начало на общуване на невестата с членовете на семейството и рода на младоженеца. Първите контакти са също обредни и са свързани с прекъсването на споменатото по-горе говеене (обредно мълчание). То трае различен период от време за различните роднини и зависи от тяхната възраст, роднинската им връзка с младоженеца и ролята им в сватбата. Както бе отбелязано, по време на сватбата невестата няма право да разговаря с никого от момковия род освен със зълвата, която е около нея през цялото време. Отбелязахме също, че понякога тя проговаря на момковите родители още когато я посрещат. Някои данни свидетелстват, че в по-далечното минало продължителността на говеене е била много по-голяма. Най-продължително се говее на кума (кумовете) – до една година, а понякога това зависи от самия кум, когато той „даде прошка“. По принцип обаче даването на прошка се регулира от обредната практика и народния календар. Кумът може „да даде прошка“ на своите кумци на Водици, на Сирница, на Великден или на друг голям празник през годината, на първото гостуване у него, без значение в какъв ден ще бъде то, или в деня, когато си тръгва от сватбата, преди да го изпратят. Говеенето на свекър и свекърва трае по-кратко време. Ако невестата не „разговее“ при посрещането, обредното мълчание продължава до три дни, до една седмица и пр. Деверът, ако не е от същия дом, дава прошка на невестата при първото гостуване на младоженците. Младоженецът (а понякога заедно с него и невестата) говее на момините родители до деня на сватбата или до първото гостуване на двамата млади у тях, на т. нар. „повратки“.
В някои селища на страната първото контактуване на невестата с родителите и роднините на младоженеца започва с „кръщаването“, което става по следния начин: деверът води невестата при роднините, тя им подава чаша с вино или ракия и ги нарича с имена, каквито се полагат в зависимост от новото й положение, напр.: „Узни една чаша, тате (на свекъра) или мамо, бате, сестрице, чичо, уйкье, тетине, убавкье, како, дедо“и пр..
В Знеполе има обичай невестата да кръщава по-младите зълви и девери, както и съседските и роднинските момичета. Те се събират в дома на младоженеца и тя ги нарича с различни гальовни имена: „Убавице“, „Върбице“, „Седевке“, „Гражанке“, „Теменужке“, „Малинке“ и пр. Докато е жива, когото както е кръстила, така го нарича. По този повод Ал. Мартинов пише, че имената, които невестата дава на девера („Убавенко“) и на зълвите („Писарка“, „Седефка“, „Убафка“, „Убавица“, „Сестрица“ и пр.), остават като собствени за съответните лица, а действителните им имена за снахата престават да съществуват. При повечето случаи обредното проговаряне с „кръщаване“ е отпаднало, но по традиция се предават имената, с които невестата се обръща към съответните родственици. В Перущица например невестата нарича мъжа си на име, а на свекъра и свекървата вика „тате“ и „мамо“, на зълвата – „сестрице“, на железния девер – „деверо“, на по-малкия брат – „дренко“, на най-малкия – „драгинко“, на сестрата на мъжа си, която е след зълвата – „калино“, а на най- малката- „малино“.
Следсватбени гостувания
Съвместният живот на младата семейна двойка започва с поредица от гостувания у различни роднини, от които първо място заема ходенето на гости у родителите на невестата, известно под названията повратни, по- врътки, поврънки, отврътки, одратки, възвратни, на госье и пр. То става обикновено на следващата неделя, а на много места се свързва с вярването, че първата събота след сватбата не трябва да завари младоженците у дома, тъй като съботата се счита за лош ден. Затова те отиват у момини още в петък вечерта, спят там и се връщат в неделя сутринта. Младоженците се придружават понякога от най-близките момкови роднини – родители, девери, зълви. Държи се броят на гостите да бъде нечетно число. Младоженците носят погача, баница и други ястия и питиета, а момините родители ги даряват и им дават „прошка“. Понякога, когато момини поканят и своите роднини, това гостуване става много тържествено и се превръща във втора сватба. Домакините се стремят да покажат в най- висока степен своето гостоприемство. По този повод Й. Захариев пише: „Всички тия посрещания на гости стават радушно, непринудено, с открито сърце, с нескрита радост, едно, поради запазената традиция от старо време всеки да е гостоприемен, без хвалба за това си гостоприемство, и друго, гостуването е един празник за домакинството, една радост в инак тежкия и без каквито и да е развлечения селски живот.
Следват гостувания у кума – „на прошка“, у стария сват, у девера и т. н. Някъде ходенето на гости е свързано със забраната младоженците да работят известно време след сватбата, затова се събират дори по три гостувания дневно у различни момкови роднини: в една къща „прогепцуват“ (закусват), в друга – „пладноват“ (обядват), а в трета – вечерят. Колкото повече време минава, толкова тези гостувания се разреждат и младите заживяват с труда и грижите на новия семеен колектив.
Възможна Рекламация
